Дон Кихот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пунктуация; форматиране: 4x тире (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 24:
| общомедия =
}}
'''„Дон Кихот де ла Манча“''' ({{lang-es|„Don Quijote de la Mancha“}}) е [[Роман (литература)|роман]] от [[Испания|испанския]] [[писател]] [[Мигел де Сервантес]]. Цялото му заглавие е ''„Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ („The Ingenious Nobleman Sir Quixote of La Mancha“).'' Романът е в две части, първата от които е публикувана през [[1605]] г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в [[превод]]а на [[Тодор Нейков]].
 
Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През [[2005]] година книгата празнува 400-годишнина, отбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 [[евро]], на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и [[копие]].
 
Първото българско издание на първия том е в превод на [[Христо Самсаров]], вероятно от френски език, Русе, 1882 г.
 
Книгата разказва за съдбата на благородника Алонсо Кихано, който чете изключително много рицарски романи, в следствие на което губи своя разум и самопровъзгласявайки се за рицар, въпреки че рицарското време отдавна е отминало, решава да донесе справедливост на света. За свое прозвище приема Дон Кихот де ла Манча. Негов верен помощник става Санчо Панса – обикновен фермер.
Line 48 ⟶ 46:
Друго тяхно приключение отново е свързано с отсядането им в крайпътен хан, който Дон Кихот отново вижда като замък, а прислужниците като принцеси. Там двата персонажа споделят едно таванско помещение. Господарят спи на леглото, а оръженосецът на килима да него. Там отново предизвикват сблъсък и биват тежко ранени. Заради вярванията на Кихот лекуват раните си със смес, която ги кара да се чувстват още по-зле.
 
Първата част на романа завършва с арестуването на Кихот и прибирането му вкъщи. Авторът загатва за създаването на втори роман като споменава, че има намерени още ръкописи от пътешествията на героите. Двете части са публикувани като едно произведение, но реално втората излиза едва 10 години след първата. Първата част на е комедийна, докато втората е доста по-сериозна и философска. Книгата завършва с осъзнаването на Дон Кихот. Той е тежко болен и една нощ, след като се буди от някакъв сън, успявада върне целия си здрав разум и се извинява за всички нанесени щети. Авторът подчертава, че няма повече приключения, свързани с героите и всяка следваща книга за тях ще бъде фалшива. В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече зложастия на себе си и на хората около тях, отколкото добрини.{{сюжет-край}}
 
Двете части са публикувани като едно произведение, но реално втората излиза едва 10 години след първата. Първата част на романа е комедийна, докато втората е доста по-сериозна и философска.
 
В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини.
{{сюжет-край}}
 
Романът на Сервантес все още е актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например, когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След [[Френската революция]] романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19 век романът се смята за „журналистически“ коментар на общественото положение. През [[20 век]] на „Дон Кихот“ се гледа не само уникална творба, но и като първият [[роман]] на Новото време.
 
== Любопитни подробности ==
На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – „да се бориш с вятърни [[мелница|мелници]]“.
 
След [[Кубинската революция]] новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма [[литература|литературна]] стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес.<center><gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
 
<center><gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
Image:Don Quijote and Sancho Panza.jpg | „Дон Кихот и Санчо Панса“, картина от [[Гюстав Доре]], [[1863]]
Image:Don Quichotte Honoré Daumier.jpg | Дон Кихот, възкачил старата си кранта, художник [[Оноре Домие]]
</gallery></center>
 
= Теми =
== Външни препратки ==
 
Структурата на романа е епизодична. Той може да се приеме като присмех над рицерските романи. За времето си е първият модерен роман и се отнася за нразвите- както психологически, така и философски. Романът се разгръща в дълъг период от време и обхваща много теми, които са обединени от реалността по онова време. Гериоите също са многобройни, както и сюжетните линии. Романът се превръща не само във важно литературно произведение, а и във вдъхновител за много музиканти и хора на изкуството. В него се съдържат елементи на епопея, поради причината, че дава реалистични представи за живота. Има няколко основни мотива в произведението и това са тези за лудостта, за господаря и слугата, за пътуването, за четенето.
 
Първата част се състои от кратки, несвързани истории, които се въртят главно около едни и същи герои. Във втората част хората вече знаят за георя и той трябва само да успее да запази образи си. Това е и частта, в която е наблегнато над психологическото развитие на персонажите.
 
Романът на Сервантес все още е актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например, когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След [[Френската революция]] романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19 век романът се смята за „журналистически“ коментар на общественото положение. През [[20 век]] на „Дон Кихот“ се гледа не само уникална творба, но и като първият [[роман]] на Новото време.
 
= Романът в България =
Първото българско издание на първия том е в превод на [[Христо Самсаров]], вероятно от френски език, в Русе, 1882 г. Други ранни издания на книгата са направени от Янко Ковачев (1895), Петър Кабакоев (1910), Николай Вранчев (1923, 1927) и др. Романът има различни издания и все още предизвиква силен интерес.
 
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека|2991-znamenitijat-idalgo-don-kihot-de-la-manc|Дон Кихот}}
* {{икона|en}} {{Gutenberg|name=Дон Кихот|no=996}}