Уикипедия

Дон Кихот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 3x число+г., 10 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 46:
Друго тяхно приключение отново е свързано с отсядането им в крайпътен хан, който Дон Кихот отново вижда като замък, а прислужниците като принцеси. Там двата персонажа споделят едно таванско помещение. Господарят спи на леглото, а оръженосецът на килима да него. Там отново предизвикват сблъсък и биват тежко ранени. Заради вярванията на Кихот лекуват раните си със смес, която ги кара да се чувстват още по-зле.
 
Първата част на романа завършва с арестуването на Кихот и прибирането му вкъщи. Авторът загатва за създаването на втори роман като споменава, че има намерени още ръкописи от пътешествията на героите. Двете части са публикувани като едно произведение, но реално втората излиза едва 10 години след първата. Първата част на е комедийна, докато втората е доста по-сериозна и философска. Книгата завършва с осъзнаването на Дон Кихот. Той е тежко болен и една нощ, след като се буди от някакъв сън, успявада върне целия си здрав разум и се извинява за всички нанесени щети. Авторът подчертава, че няма повече приключения, свързани с героите и всяка следваща книга за тях ще бъде фалшива. В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече зложастия на себе си и на хората около тях, отколкото добрини.{{сюжет-край}}
 
== Любопитни подробности ==
Ред 56:
</gallery></center>
 
== Теми ==
Структурата на романа е епизодична. Той може да се приеме като присмех над рицерскитерицарските романи. За времето си е първият модерен роман и се отнася за нразвитенравите - както психологически, така и философски. Романът се разгръща в дълъг период от време и обхваща много теми, които са обединени от реалността по онова време. ГериоитеГероите също са многобройни, както и сюжетните линии. Романът се превръща не само във важно литературно произведение, а и във вдъхновител за много музиканти и хора на изкуството. В него се съдържат елементи на епопея, поради причината, че дава реалистични представи за живота. Има няколко основни мотива в произведението и това са тези за лудостта, за господаря и слугата, за пътуването, за четенето.▼
 
Първата част се състои от кратки, несвързани истории, които се въртят главно около едни и същи герои. Във втората част хората вече знаят за георягероя и той трябва само да успее да запази образи си. Това е и частта, в която е наблегнато над психологическото развитие на персонажите.▼
▲Структурата на романа е епизодична. Той може да се приеме като присмех над рицерските романи. За времето си е първият модерен роман и се отнася за нразвите- както психологически, така и философски. Романът се разгръща в дълъг период от време и обхваща много теми, които са обединени от реалността по онова време. Гериоите също са многобройни, както и сюжетните линии. Романът се превръща не само във важно литературно произведение, а и във вдъхновител за много музиканти и хора на изкуството. В него се съдържат елементи на епопея, поради причината, че дава реалистични представи за живота. Има няколко основни мотива в произведението и това са тези за лудостта, за господаря и слугата, за пътуването, за четенето.
 
▲Първата част се състои от кратки, несвързани истории, които се въртят главно около едни и същи герои. Във втората част хората вече знаят за георя и той трябва само да успее да запази образи си. Това е и частта, в която е наблегнато над психологическото развитие на персонажите.
 
Романът на Сервантес все още е актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например, когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След [[Френската революция]] романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19 век романът се смята за „журналистически“ коментар на общественото положение. През [[20 век]] на „Дон Кихот“ се гледа не само уникална творба, но и като първият [[роман]] на Новото време.
 
== Публикуване ==
Правата на първата част от романа са продадени през 1604г1604 г, а завършването на печата е в края на 1605г1605 г. Романът предизвиква непосредствен успех. Голяма част от изданията са изгубени в корабокрушение, но други успяват да достигнат до Мадрид, Лисабон, Валенсия. През 1607 е издадено издание в Брюксел, а през 1610 вече има специално италианско издание. Смята се, че са продадени около 10 милиона копия по целия свят. Работата е изработена в многобройни издания и езици. Втората част се появява през 1615г1615 г. и отново доста бързо е препечатан в Брюксел, Валенсия (1616), Лисабон (1617). Много хора са единодушни, че втората част е по-дълбока и по-богата. През 1617г1617 г., в Барселона, двете части са публикувнипубликувани като едно издание.
 
== Романът в България ==
Първото българско издание на първия том е в превод на [[Христо Самсаров]], вероятно от френски език, в Русе, 1882 г. Други ранни издания на книгата са направени от Янко Ковачев (1895), Петър Кабакоев (1910), Николай Вранчев (1923, 1927) и др. Романът има различни издания и все още предизвиква силен интерес.
 
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека|2991-znamenitijat-idalgo-don-kihot-de-la-manc|Дон Кихот}}
* {{икона|en}} {{Gutenberg|name=Дон Кихот|no=996}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дон_Кихот“.