Харитон Драговитийски: Разлика между версии

 
==Биография==
Роден е в 1880 година със светското име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски'''<ref>Борис name="Цацов [https://www.google.ru/search?tbm320">{{cite book |title=bks&hl=ru&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22#newwindow=1&hl=ru&tbm=bks&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22 Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник] |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Принцепс |location= |isbn=9548067757 |pages=320 |url= |accessdate=}}</ref> в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] и прогимназия в [[Троян]] на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става [[йеродякон]]. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски [[дякон]]. В 1909 година е изпратен от екзарх [[Йосиф I Български]] да учи в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]], която завършва в 1913 година.<ref>[http://www.petergen.com/bovkalo/duhov/kievda.html Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг.]</ref> Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за [[йеромонах]], а на 16 ноември 1914 г. става [[архимандрит]]. В 1914 година е библиотекар на [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]] на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
 
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=107 }}</ref><ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>