Харитон Драговитийски
Харитон е български духовник, драговитийски епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[1]
| Харитон Драговитийски | |
| български духовник | |
.jpg) Фотография от 1924 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Харитон Драговитийски в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в 1880 година със светското име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[2] в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година.[3] Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишката епархия е присъединена към Драмската и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с викарен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]
Автор е на история на Троянския манастир, публикувана през 1958 година.[6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
- ↑ Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 320.
- ↑ Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг. // Сайт Александра Александровича Бовкало. Посетен на 8 февруари 2018.
- ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 29 март 2019.
| Павел | → | драговитийски епископ (14 януари 1924 – 25 март 1958) |
→ | Йоан |
| епископ Евлогий Смоленски | → | ректор на Софийската духовна семинария (1938 – 1941) |
→ | архимандрит Николай Кожухаров |