Отваря главното меню

Харитон е български духовник, драговитийски епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[1]

Харитон
български духовник
Фотография от 1924 г.
Фотография от 1924 г.

Роден
Починал

Религия Православие
Образование Цариградска българска духовна семинария
Подпис Hariton Dragovitiiski Signature (vectorized).svg
Харитон в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1880 година със светското име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[2] в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година.[3] Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]

На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с викариен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Умира в София в 25 март 1958 година.[1][6]

Автор е на история на Троянския манастир.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
  2. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 320.
  3. Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг.. // Сайт Александра Александровича Бовкало. Посетен на 8 февруари 2018.
  4. Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. Парцел 46. // София помни. Посетен на 29 март 2019.
  7. Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.
Павел драговитийски епископ
(14 януари 1924 – 25 март 1958)
Йоан