Индустриална революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение етикет: премахнати източници/бележки
м Премахнати редакции на 31.211.157.127 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 31:
 
== Технически нововъведения ==
[[Файл:Mule-jenny.jpg|thumb|Предачна машина („Spinning Mule“) на С. Кромптън, 1779 г.]]
Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения, появили се към края на 18 в:
Успехът на индустриалната революция се основава на няколко изобретения <ref>{{cite web|author=Eric Bond, Sheena Gingerich, Oliver Archer-Antonsen, Liam Purcell, Elizabeth Macklem|url=http://industrialrevolution.sea.ca/innovations.html|title=The Industrial Revolution – Innovations|publisher=Industrialrevolution.sea.ca|date=2003-02-17|accessdate=2011-01-30|archiveurl=http://www.webcitation.org/61FiPn5ZT|archivedate=2011-08-27}}</ref>, появили се към края на 18 в:
* '''Текстилна промишленост''' – Памукът става все по-популярен, но търсенето изпреварва предлагането. Преденето[[Предене]]то на нишки от [[памук]] става по-производително с [[предачна машина|предачната машина]], изобретена от [[Джеймс Харгрийвс]] и усъвършенствувана от [[Ричард Аркрайт]] и Самюъл Кромптън. Впоследствие сходни технологии се прилагат и за предене на нишки от вълна и лен.
 
Въз основа на предачната машина и механизирания [[тъкачен стан]] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [[водно колело|водни колела]]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години – 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700 – 800 души.<ref name=autogenerated1>{{икона|ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st020.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XX. Англия в XVIII в. Начало промышленного переворота]</ref>
 
* '''[[Парна машина]]''' – Изобретена от [[Джеймс Уат]] и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.
 
* '''Металургия''' – В черната металургия на смяна на дървените въглища идва коксът[[кокс]]ът, който по-рано се е използвал при производството на [[олово]] и [[Мед (елемент)|мед]]. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун ({{lang-en|pig iron}}) в доменни пещи, но и за получаване на мек, ковък чугун ({{lang-en|malleable iron}}), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи, в които излишният въглерод се изгаря с помощта на кис­лород (процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г).
 
Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата [[инженер]] ({{lang-en|engineer}}) се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми<ref>Пантев, с. 273</ref>. Един от най-талантливите сред тях е Джеймс Уат, друг е [[Джордж Стивънсън]], който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. [[Ричард Тревитик]] също е роден в миньорско семейство.
 
Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало [[Велики географски открития|Великите географски открития]]. Към 1800 г. [[Лондон]] е най-големият търговски и финансов център в света{{hrf|Гаврилов|2011|187}} и средоточие на банки, богати търговски дружества, морски компании, собственици на земя и манифактуристи. Така новите предприятия имат възможност да се осигуряват финансово. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини за фабрики, преработващи вълна.<ref>{{икона|ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st026.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XXVI. Техника и естествознание в Европе во второй половине XVII и в XVIII вю]</ref>