Лорънс Стърн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vily vladi (беседа | приноси)
м →‎Критика и влияния: поправяне на неточности в отделните раздели
Ред 39:
 
== Творчество ==
Първите творби на Стърн са писма; той има и две обикновени проповеди (от 1747 и 1750 г.), но прави опити и в сатирата – „Политически романс“ (1759 г.), насочена към конфликтите на интереси в Йоркската катедрала. Стърн пише сатирата (по-късно наречена „История на доброедин топлохубав часовниковотопъл палто“кожух“), за да подкрепи своя декан в църковния спор. По исканията на засрамените духовни лица книгата е изгорена. Така Стърн губи шансовете си за духовен напредък, но открива истинският си талант.
 
След като открива таланта си, на 46-годишна възраст той става чиновник и се посвещава на писането до края на живота си. Докато живее в провинцията, опитвайки се да допълни доходите си като земеделски производител и борейки се с туберкулоза, Стърн започва да работи по най-известния си роман „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентъмен“, чиито първи томове са публикувани през 1759 година. Стърн е работи над романа си през годината, в която майка му умира, жена му е сериозно болна, а дъщеря му също заболява с треска. Той пише колкото се може по-бързо, съставяйки първите 18 глави между януари и март 1759 година. Първоначално, рязко сатиричната версия бива отхвърлена от лондонския печатар Робърт Додсли, точно когато личният живот на Стърн е объркан. Майка му и чичо му умират, но Стърн продължава своя комичен роман.
 
Публикуването на Тристрам Шанди дава изключителна популярност на Стърн, правейки го известен в Лондон и на континента. Той прекарва част от всяка година в Лондон, занимавайки се с писането на нови томове. Доволен от вниманието, Стърн заявява: „Аз не пиша, за да се изхранвам, а да бъда известен“. Дори след публикуването на трети и четвърти том на „Тристрам Шанди“, неговата любов към вниманието (особено във връзка с финансовия успех) остава. В едно писмо той пише: „Половината град злоупотребява с книгата ми с горчивина, докато другата половина плаче до небето – най-хубавото е, че злоупотребяват и я купуват, и с такава скорост, че отиваме на второ издание, колкото е възможно по-бързо.“ Барон ФакунбергФокънбърг възнаграждава Стърн, назначавайки го за веченпостоянен чиновникенорийски свещеник на Коксуълд, Северен Йоркшир.
 
Два тома от Стърновите „Проповеди“ са публикувани приживе. За известно време той е по-известен в някои кръгове като проповедник, отколкото като романист. Проповедите, обаче, са конвенционални както по стил, така и по същество. Няколко тома писма са публикувани след смъртта му, както и „Журнал„Дневник наза Елиза“ – по-сантиментално, отколкото хумористично любовно писмо към жена, която Стърн ухажва през последните години от живота си.
 
== Живот в чужбина ==
Ред 69:
Романът „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“ се продава широко в Англия и цяла Европа. Още след публикуването му, произведението започва да се превежда на всички основни европейски езици, а влиянието на Стърн върху европейски писатели като [[Дени Дидро]] и германските романтисти се забелязва все по-отчетливо.
 
Въпреки това, „Тристрам Шанди“, в който Стърн пародира утвърдената до тогава наративна форма и включва здравословна доза омразен хумор, бива отхвърлена в Англия като твърде корумпирана. Това се противопоставя изцяло на възгледите на европейските критици, които смятат романа за иновативен. [[Волтер]] смята Стърн за „очевидно по-добър от Рабелай“Рабле“, а по-късно Гьоте се изказва за него като за „най-красивият дух, който някога е живял“.
 
== Библиография ==