Сара Кирш: Разлика между версии

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета [[Волф Бирман]] в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в [[Западен Берлин]] и там публикува стихосбирките ''„Пускане на хвърчила“'' (1979), ''„Земно царство“'' (1982), ''„Котешки живот“'' (1984) и ''„Топлината на снега“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/s_kirsh/togava.htm Стихотворението „Тогава няма да е нужен огън“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1989). След [[Обединение на Германия|политическата промяна]] в Германия през [[1989]] г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на [[Берлин]]ската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на [[ЩАЗИ|Държавна сигурност]]. Излиза стихосбирката и&#768; ''„Дъщеря на самодивския цар“'' (1992), за която получава наградата ''„[[Петер Хухел]]“'' (1993), а също и стихосбирката и&#768; ''„Бездънно“'' (1996). В 1996 г. поетесата става [[професор]] в [[Касел]]ския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във [[Франкфурт]]ския университет. Установява се да живее в [[Тиленхен]], [[Шлезвиг-Холщайн]].

 

 

== Библиография ==