Отваря главното меню

Сара Кирш (на немски: Sarah Kirsch) е германска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝ име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си.

Сара Кирш
Sarah Kirsch
Сара Кирш през 1976 г.
Сара Кирш през 1976 г.
Родена 16 април 1935 г.
Починала 5 май 2013 г. (78 г.)
Професия писател, поет, художник, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Sarah Kirsch Signature.jpg
Сара Кирш в Общомедия

Житейски и творчески пътРедактиране

След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт Йоханес Р. Бехер в Лайпциг.

Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката „Разговор с влечугото“ (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки „Пребиваване на село“ (1967) и „Птиците пеят най-добре в дъжда“ (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Влияние оказва в творчеството ѝ също природната лирика на Петер Хухел. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката „Заклинания“ (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие „Имаше го това паметно лято“ (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝ „Попътен вятър“ (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.

ГДР и ФРГРедактиране

 
Сара и Райнер Кирш на младежки литературен фестивал през 1964 г.
 
Сара Кирш през 1964 г. в Източен Берлин

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман през 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. През 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките „Пускане на хвърчила“ (1979), „Земно царство“ (1982), „Котешки живот“ (1984) и „Топлината на снега“ [1] (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката ѝ „Дъщеря на самодивския цар“ (1992), за която получава наградата Петер Хухел (1993), а също и стихосбирката ѝ „Бездънно“ (1996). През 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.

Награди и отличияРедактиране

БиблиографияРедактиране

 
Сара Кирш през 2002 г.
  • Die betrunkene Sonne, Kinderhörspiel, 1962 (zusammen mit Rainer Kirsch)
  • Berlin -- Sonnenseite. Deutschlandtreffen der Jugend in der Hauptstadt der DDR, Bildreportage, 1964 (zusammen mit Thomas Billhardt und Rainer Kirsch)
  • Gespräch mit dem Saurier, Gedichtband, 1965 (gemeinsam mit Rainer Kirsch)
  • Landaufenthalt, Gedichtband, 1967
  • Die Vögel singen im Regen am Schönsten, 1968
  • Gedichte, 1969
  • Zaubersprüche, Gedichtband, 1973
  • Trauriger Tag
  • Die Pantherfrau. Fünf unfrisierte Erzählungen aus dem Kassettenrecorder, Prosaband, 1973
  • Die ungeheuren bergehohen Wellen auf See, Prosaband, 1973
  • Es war dieser merkwürdige Sommer, Gedichtauswahl, 1974
  • Caroline im Wassertropfen, Kinderbuch, 1975
  • Zwischen Herbst und Winter, Kinderbuch, 1975
  • Rückenwind, Gedichte, 1976
  • Musik auf dem Wasser, Auswahlband, 1977
  • Wintergedichte, 1978
  • Katzenkopfpflaster, Gedichtauswahl, 1978
  • Sieben Häute. Gedichte 1962 – 1979, 1979
  • Drachensteigen, Gedichte, 1979
  • La Pagerie, Prosagedichte, 1980
  • Geschlechtertausch 1980, (zusammen mit Irmtraut Morgner und Christa Wolf)
  • Hans mein Igel, Kinderbuch nach den Kinder- und Hausmärchen der Brüder Grimm, 1980
  • Papiersterne, 1981
  • Erdreich, Gedichte, 1982
  • Katzenleben, Gedichte, 1984
  • Landwege. Eine Auswahl 1980 – 1985, 1985
  • Reisezehrung, Prosa, 1986
  • Irrstern, Prosaband, 1987
  • Allerlei-Rauh. Eine Chronik, Prosaband, 1988
  • Luft und Wasser, Gedichte, 1988
  • Schneewärme, Gedichte, 1989
  • Wintermusik, 1989
Зимна музика, изд.: Аквариус, София (2006), прев. Даря Хараланова
  • Die Flut, 1990
  • Schwingrasen, Prosa, 1991
  • Spreu, Bilder-Tagebuch, 1991
  • Erlkönigs Tochter, Gedichte, 1992
 
„Високо в Исландия“ (2002)
  • Das simple Leben, Prosaminiaturen und Gedichte, 1994
  • Bodenlos, 1996
  • Gesamtausgabe, 5 Bände im Schuber, 1999
  • Beim Malen bin ich weggetreten, Kunstband, 2000
  • Schwanenliebe. Zeilen und Wunder, lyrische Miniaturen, 2001
  • Gedichte, 2001
  • Islandhoch, Tagebruchstücke, Prosa, 2002
  • Tartarenhochzeit, 2003
  • Sämtliche Gedichte, 2005
  • Kommt der Schnee im Sturm geflogen, Prosa, 2005
  • Kuckuckslichtnelken, Prosa, 2006
  • Regenkatze, Prosaband (Lyrisches Tagebuch), 2007
  • Sommerhütchen, 2008
  • Krähengeschwätz, 2010
  • Märzveilchen, 2012
  • Im Spiegel. Poetische Konfession, 2013
  • Juninovember, 2014
  • Ænglisch. Prosa, 2015

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране