Неофит Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/212.21.151.196 |
|||
Ред 26:
== Биография ==
=== Ранни години и образование ===
Роден е в [[София]] на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.<ref name="dese">[http://desebg.com/religia/561-2012-01-26-17-50-57 Досието на Русенския митрополит Неофит] // http://desebg.com, 26.01.2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.</ref> Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] при гара [[Черепиш]], курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в [[Богословски факултет|Духовната академия „Свети Климент Охридски“]], която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при [[Московска духовна академия|Московската духовна академия]].<ref name="РМ">{{cite news |title= Митрополит Неофит|url= http://www.diocese-ruse.org/bishop/neofit.html |publisher= Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква|accessdate=2013-02-13}}</ref>
Роден е в [[София]] на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Ников в работниЕпископ[[файл:Otkrivane paraklis Svetlen 2.jpg|240п|мини|Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]] през 2005 г.]]▼
На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по [[източно църковно пеене]] и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.
В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на [[Държавна сигурност]] за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан КУР НАЕБАНв него като:▼
Неофит е подстриган за [[монах]] на 3 август 1975 г. в [[Троянски манастир|Троянския манастир]] с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх [[Максим Български|Максим]] го ръкополага за [[йеромонах]], а на 21 ноември 1977 г. отново патриарха го въвежда в [[архимандрит|архимандритско достойнство]] в софийската катедрала [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е [[протосингел]] на [[Софийска епархия|Софийската митрополия]].
=== Епископ ===
▲
▲В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на [[Държавна сигурност]] за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан
{{Цитат|Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.<ref name="dese" />}}
На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“|„Свети
На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за [[ректор]] на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв [[Декан (длъжност)|декан]]. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на [[Свети Синод|Светия Синод]].<ref name="РМ"></ref>
На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за т 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. [[Пети църковно-народен събор|Петият църковно-народен събор]] взема решение да раздели [[Доростоло-Червенска епархия|Доростоло-Червенската епархия]] на [[Русенска епархия|Русенска]] и [[Доростолска епархия|Доростолска]] епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.<ref name="РМ" />▼
Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на [[Разкол в БПЦ|разкола в БПЦ]], изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната [[Синодална палата]].<ref>Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари – 3 март 2013 г., стр. 30.</ref>
▲На
=== Патриарх ===
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване
На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит [[Гавриил Ловчански]].<ref name="Дневник2/13">{{cite news |title= Неофит е новият патриарх на Българската православна църква|url= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/02/24/2009064_neofit_e_noviiat_patriarh_na_bulgarskata_pravoslavna/ |publisher= www.dnevnik.bg |date= 28 февруари 2013 г |accessdate=2013-02-13}}</ref> Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента [[Росен Плевнелиев]] с орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ първа степен за изключителния му принос към България.<ref>[http://www.pravoslavie.bg/България/патриарх-неофит-бе-удостоен-с-орден-ст/ Патриарх Неофит бе удостоен с орден „Стара планина“]</ref>
Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във [[Всеправославен събор]] в [[Колимвари]], [[Крит]], [[Гърция]] дава [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]].
На 27 ноември 2017, [[Свети Синод на Българската православна църква|Светият синод]] създава комисия за преговори с [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - Охридска архиепископия]] и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.
| |||