Неофит Български

български патриарх

Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 година до 2001 година е доростоло-червенски митрополит. От 2001 година до избора му за български патриарх е русенски митрополит.

Неофит Български
български патриарх
Роден
Симеон Николов Димитров
Починал
13 март 2024 г. (78 г.)
Погребан„Света Неделя“, Република България
Етносбългари
Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ
НаградиОрден „Стара планина“ (2015)
Марко Семов (2023)
Доктор хонорис кауза на Софийския университет (2 декември 2008)
Подпис
Неофит Български в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години и образование редактиране

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство. [1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Епископ редактиране

В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

 
Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.
Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1]

На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]

Патриарх редактиране

След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.[5]

По време на първосветителството на патриарх Неофит се подготвя и се осъществява канонизацията и през 2016 г. – тържественото прославление на св. Серафим Софийски Чудотворец (Серафим Богучарски). Учреден е нов празник в българския църковен календар – Събор на св. Доростолски мъченици през 2016 г.[източник? (Поискан преди 1 ден)]

Българската православна църква получава нотариалния акт за собственост на патриаршеския катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“.

Периодът на патриаршеското служение на Негово Светейшество ще се запомни и с отварянето на патриаршеската институция и Светия Синод на БПЦ-БП към широката общественост. Още с възкачването на патриарх Неофит на първосветителския престол, с решение на Светия Синод е открит Отдел „Връзки с обществеността“ и първосветителството на Негово Светейшество е белязано с изключително оживление в отношенията между БПЦ и българската държава на официално и работно ниво. Регулярни срещи на Българския патриарх и архиереите от Светия Синод с Президентите на страната, председателите на Народното събрание, министър-председателите, министри и др. ръководни лица в държавата, полагат началото на конкретни съвместни действия и добро, конструктивно сътрудничество между духовата и светската власт в различни области в които полето на действие на Църквата и държавата се пресичат, като социалната дейност, културното наследство, образованието, грижата за българите зад граница и др. Налице са добро взаимодействие с медиите и засилено доверие към Българската православна църква от страна на институциите и широката общественост, както и отношения на доверие и взаимоуважение с еврейската общност, Мюфтийството, Нунциатурата и с чуждестранните посолства в България.

Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.

На 27 ноември 2017 г. Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.

На 29 ноември 2023 г. Канцеларията на Светия синод известява, че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е бил хоспитализиран в болница, по повод на белодробно заболяване. Патриарх Неофит почива на 13 март 2024 в 22:22 часа от многоорганна недостатъчност във Военномедицинска академия в град София.[6][7]

На 15 март 2024 година тленните останки на патриарх Неофит са изложени за поклонение в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На следващия ден там е отслужена заупокойна литургия, водена от митрополит Йоан Варненски и Великопреславски. Литургията е последвана от опело, възглавено от вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски. С литийно шествие тялото на патриарх Неофит I е пренесено от патриаршеската катедрала до митрополитската катедрала „Света Неделя“, където е погребан до южната стена на храма, до гроба на екзарх Йосиф I Български. Той е изпратен с топовни салюти и с кратка служба, отново възглавена от вселенския патриарх. Присъстват всички митрополити от Светия синод, свещеници от Софийска епархия, първите държавни мъже и множество миряни.[8]

Награди и отличия редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки редактиране

  1. а б Досието на Русенския митрополит Неофит // desebg.com, 26 януари 2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.
  2. а б в г Митрополит Неофит // Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква. Посетен на 13 февруари 2013.
  3. Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари – 3 март 2013 г., стр. 30.
  4. Неофит е новият патриарх на Българската православна църква // dnevnik.bg, 28 февруари 2013 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  5. Патриарх Неофит бе удостоен с орден „Стара планина“, pravoslavie.bg.
  6. https://bg-patriarshia.bg/news/saobshtenie-po-povod-konchinata-na-negovo-sveteyshestvo-balg
  7. Почина патриарх Неофит (ВИДЕО), 13 март 2024, 23:03 ч.
  8. Патриарх Неофит бе погребан в храм "Света Неделя" // bntnews.bg. Посетен на 17 март 2024.
  9. Русенският митрополит Неофит получи званието „Доктор хонорис кауза“ // BNT.bg, 2 декември 2008 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  10. Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29 юни 2010 г.
  11. Указ Президента Украины № 401/2013 „О награждении орденом князя Ярослава Мудрого“, president.gov.ua.
  12. Предстоятель Русской Православной Церкви встретился со Святейшим Патриархом Болгарским Неофитом, patriarchia.ru.
  13. Димитрина Ветова, Българският патриарх Неофит стана почетен гражданин на Кюстендил, БТА, 24 февруари 2023 г.
Партений левкийски епископ
(8 декември 1985 – 3 април 1994)
Павел
Софроний доростолски и червенски митрополит
(3 април 1994 – 17 декември 2001)
русенски митрополит
(17 декември 2001 – 24 февруари 2013)
Наум
Максим софийски митрополит
(24 февруари 2013 – 13 март 2024)
вакантна
Максим български патриарх
(24 февруари 2013 – 13 март 2024)
вакантна