Неофит Български

Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 г. до 2001 г. е доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора му за български патриарх е русенски митрополит.

Неофит Български
български патриарх
Патриарх Неофит, 2013 г.
Роден	Симеон Николов Димитров 15 октомври 1945 г. София, Царство България
Етнос	българи
Религия	православие
Учил в	Богословски факултет (Софийски университет)
Награди	Орден „Стара планина“ (2015)
Подпис
Неофит Български в Общомедия

Биография

Ранни години и образование

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство. Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Епископ

Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.

В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

„

Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.

“

На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.

Патриарх

След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански. Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.

Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.

На 27 ноември 2017 г. Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.

Награди и отличия

• доктор хонорис кауза на Софийски университет (2 декември 2008 г.)
• орден „Св. св. Кирил и Методий“ (22 юни 2010 г.)
• орден „Княз Ярослав Мъдри“, I степен (Украйна, 27 юли 2013 г.)
• орден „Слава и Чест“, I степен (Руска православна църква, 2013 г.)
• орден „Стара планина“, I степен (5 ноември 2015 г.)
• Почетен гражданин на Русе
• Почетен гражданин на Две могили
• Почетен гражданин на Кюстендил

Бележки

Партений	→	левкийски епископ (8 декември 1985 – 3 април 1994)	→	Павел
Софроний	→	доростолски и червенски митрополит (3 април 1994 – 17 декември 2001)	→	…
…	→	русенски митрополит (17 декември 2001 – 24 февруари 2013)	→	Наум
Максим	→	софийски митрополит (24 февруари 2013 – …)	→	настоящ
Максим	→	български патриарх (24 февруари 2013 – …)	→	настоящ