Уикипедия

Троя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
разш
Ред 21:
}}
 
'''Троя''' ({{lang-grc|Τροία}}, а също и ''Ίλιον'Илио́н''' ({{lang-el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], сценакрай пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. НамираДо секъм върхусредата хълмана [[Хисарлъка19 (Троя)|Хисарлък]]век насъществуването полуостров,му наричане вспорно, древносттано [[Троадазапочналите (Маласлед Азия)|Троада]]1860 вг. най-западнатаархеологически частразкопки, напродължаващи [[Малаи Азия]]до днес, крайдоказват проливареалното [[Дарданели]]му съществуване.
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]
 
ПрезОсновната [[1870]]заслуга германскиятза разкриването на Троя е на германския археолог [[Хайнрих Шлиман]], който започва разкопки в района на хълма [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]] през [[1870]] г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. иТъй като според него Омировата Троя трябва да е най-раннаранното селище, т.е. разположенаразположено най-отдолу (Троя II)., Затоватой прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-къснокъсни обачедатирания се оказваустановяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната [[бронзова епоха]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.
 
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между [[Западноанатолийска цивилизация|цивилизациите на Мала Азия]] и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]].
 
== История на разкопките ==
Още в края на 18 век французинът Льо Шевалие (Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши <ref>''Voyage de la Troade''</ref>{{sfn|Schliemann|1881|pp=184 – 191}}, като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Алтернативното място – хълма Хисарлък – е посочено за първи път от шотландеца Чарлз Макларън <ref>{{cite book|last1=Maclaren|first1=Charles|title=A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell|year=2010|publisher=Bibliobazaar|isbn=1-146-73161-2|url=https://books.google.com/books?id=UkkMAAAAYAAJ&redir_esc=y|access-date=28 December 2014}}</ref>{{sfn|Schliemann|1881|p=189}} през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, закупил земя на Хисарлъка и започнал разкопки през 1865 г.. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Щлиман среща Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.
 
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (Carl W. Blegen) (1932 – 38)<ref>Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902</ref><ref>Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950</ref>.
 
== Открити културни пластове ==
Line 43 ⟶ 48:
* Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
* Троя IX: [[елинизъм|Елинистичната]] епоха, 1-ви век пр.н.е.
[[Image:Plan Troy-Hisarlik-en.svg|thumb|350 px|ц|Археологически план на хълмаразкритите Хисарлъкслоеве]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
* {{cite book |first=Henry |last=Schliemann |title=Ilios. The city and country of the Trojans: the results of researches and discoveries on the site of Troy and through the Troad in the years 1871–72–73–78–79 |year=1881 |location=New York |publisher=Harper & Brothers |url=https://books.google.com/books?id=7QAdAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=Ilios.+The+city+and+country+of+the+Trojans&hl=en&sa=X&ei=Ge8GUpPYNoezyAGZt4DAAQ&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q=Ilios.%20The%20city%20and%20country%20of%20the%20Trojans&f=false |ref=harv}}
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Троя“.