Паметник на Васил Левски (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщане + източник и цитат |
→История на издигането: като минимум |
||
Ред 23:
== История на издигането ==
Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г.
''„Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството и слава нему тук в България ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский.“''Окръжно – № 93 от 15 февруари 1879 г. – е с идентичен текст, но след думата „повесен“ тук следва: ''„и гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский“.''</ref> се съобщава, че мястото е определено и е ''"...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости"''. Идеята е прегърната от губернатора на София граф [[Пьотр Алабин]], губернатор на София в 1878 – 1879 г., и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни – прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от руския граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища: Русе – 380.00 лв. Пазарджик – 210.50 лв. Кюстендил – 170.25 лв. Плевен – 170.00 лв. Ряхово – 161.20 лв. София 125.32 лв. Враца – 102.00 лв. Самоков – 87.00 лв. Златица – 74.20 лв. Варна – 61.00 лв. Севлиево – 38.50 лв. Стара Загора – 20.00 лв.<ref>[http://www.bukvite.bg/colon.php?id=877 Иван Богданов, Как се събираха пари за паметника на Левски, Буквите, 19 февруари 2014]</ref> Събраната сума била незначителна – 1637 лева от 12 общини. Малкото доброволно събрани пари бързо свършват и издигането спира.
|