Розино (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19:
 
== История ==
Селото е основано през [[XVIІ век]] от заселници от Бяла черква (сега гр. [[Сопот]]), родственици на поп Еньо, герой от романа на [[Иван Вазов]] „[[Под игото]]“. След потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича '''Рахманларе''' по името на изцяло [[татари|татарското]] село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е '''Божидар''' до 1957 г., след което е променено на днешното Розино. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], [[Рибарица (Област Ловеч)|Рибарица]], [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. [[Петърч]]. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.
 
Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна [[Албания]], [[каракачани]], [[власи]]. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.