Ленинградска област: Разлика между версии

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11°С, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5°С. Територията на областта попада в зоната на високо увлажняванеовлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (миниманаминимална денонощна температура 5° С) е 150 – 170 дни.<ref name="bse"></ref>

В Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на [[Балтийско море]], а крайните югоизточни райнирайони (5%) – към водосборния басейн на река [[Волга]]. Главна река в областта е [[Нева]], изтичаща от [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] и вливаща се във [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Към нейния водосборен басейн са големите реки: [[Вуокса (река)|Вуокса]], [[Волхов (река)|Волхов]], Сяс и [[Свир]], вливащи се в [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]]. В [[Балтийско море]] се вливат и реките [[Нарва]] (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2530/Ленинградская_область «Вода России» – Ленинградска област</ref>

На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km² (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и [[Онежко езеро|Онежкото езеро]] са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на [[Фински залив|Финския залив]] има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и югозападната част (около 1,6%) на [[Онежко езеро|Онежкото езеро]]. Други по-големи езера са [[Вуокса (езеро)|Вуокса]] и Отрадно на [[Карелски провлак|Карелския провлак]]. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река [[Нарва]] и Верхнесвирското водохранилище на река [[Свир]], което включва в себе си цялото [[Онежко езеро]].<ref name="water"></ref>

Преобладаващите почви са подзолисти и блатисти. Най-благоприятни за земеделска дейност са ливадно-карбонатните и алувиалните почви. Голяма част от почвите са силно увлажнениовлажнени, повишена киселинност и се нуждаят от мелиоративни мероприятия.

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m³.<ref name="bse"></ref>

== Административно-териториално делиниеделение ==