Ленинградска област
Ленинградска област е субект на Руската федерация, разположена е в Северозападния федерален окръг на Русия[1]. Площ 83 908 km2 (39-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 813 677 души (28-о място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Административен център град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. Разстояние от Москва до Санкт Петербург 651 km.
Ленинградска област Ленинградская область | |
Субект на Руската федерация | |
Ленинградска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Гатчина |
Площ | 83 908 km² |
Население | 1 813 677 души (2018) 21,6 души/km² |
Адм. център | Санкт Петербург |
Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
Губернатор | Валерий Сердюков |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 47 |
Официален сайт | www.lenobl.ru |
Ленинградска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите градски селища на територията на областта възникват в края на ХІІІ в.: Виборг – 1293 г. (от 1493 г. град) и Приозерск – 1295 г. През 1323 г. възниква град Шлиселбург, а през ХVІІІ в. градовете: Кингисеп (1703 г.), Нова Ладога (1704 г.), Тихвин (1773 г.), Луга (1777 г.), Лодейно Поле (1785 г.) и Гатчина (1795 г.). Ленинградска област е образувана на 1 август 1927 г.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеЛенинградска област се намира в северозападната част на Европейска Русия в Северозападния федерален окръг. На северозапад граничи с Финландия, на север – с Република Карелия, на изток – с Вологодска област, на юг – с Новгородска област, на югозапад – с Псковска област и на запад – с Естония и Балтийско море. В централната ѝ част, като анклав е разположен град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. В тези си граници заема площ от 83 908 km2 (39-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[2]
Релеф
редактиранеОбластта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина, по крайбрежието на Финския залив на Балтийско море. Бреговата линия на Финския залив (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от Финския залив и Ладожкото езеро се простира високият до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.нар. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11 °C, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5 °C. Територията на областта попада в зоната на високо овлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 150 – 170 дни.[2]
Води
редактиранеВ Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море, а крайните югоизточни райони (5%) – към водосборния басейн на река Волга. Главна река в областта е Нева, изтичаща от Ладожкото езеро и вливаща се във Финския залив на Балтийско море. Към нейния водосборен басейн са големите реки: Вуокса, Волхов, Сяс и Свир, вливащи се в Ладожкото езеро. В Балтийско море се вливат и реките Нарва (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.[3]
На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km2 (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите Ладожкото и Онежкото езеро са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на Финския залив има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – Ладожкото и югозападната част (около 1,6%) на Онежкото езеро. Други по-големи езера са Вуокса и Отрадно на Карелския провлак. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река Нарва и Верхнесвирското водохранилище на река Свир, което включва в себе си цялото Онежко езеро.[3]
Блатата и заблатените земи заемат 9,89% от нейната територия – 8299 km2 и са групирани в пет блатни региона: Мшинска блатна система, Берьозови острови във Финския залив, Кургалския полуостров на Финския залив, Свирския залив на Ладожкото езеро и южното крайбрежие на Финския залив.[3]
Почви, растителност
редактиранеПреобладаващите почви са подзолисти и блатисти. Най-благоприятни за земеделска дейност са ливадно-карбонатните и алувиалните почви. Голяма част от почвите са силно овлажнени, повишена киселинност и се нуждаят от мелиоративни мероприятия.
Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m3.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 населението на Ленинградска област наброява 1 813 677 души (28-о място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Гъстота 21,62 души/km2. Градско население 63,27%. При преброяването през 2010 г. етническия състав е следния: руснаци 92,7%, украинци 2,0%, беларуси 1,1%.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Ленинградски област се дели на 1 областен градски окръг, 17 муниципални района, 31 града, в т.ч. 16 града с областно подчинение (Бокситогорск), Волхов, Всеволожск, Виборг, Гатчина, Кингисеп, Кириши, Кировск, Лодейно Поле, Луга, Подпороже, Приозерск, Сланци, Соснови Бор, Тихвин и Тосно, 15 града с районно подчинение и 36 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Санкт Петербург (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Соснови Бор | 72 | 68 045 | гр. Соснови Бор | 68 045 | 81 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Бокситогорски | 7202 | 50 412 | гр. Бокситогорск | 15 406 | 245 | гр. Пикальово, Ефимовски |
2. Волосовски | 2681 | 51 923 | гр. Волосово | 36 635 | 113 | |
3. Волховски | 5125 | 91 268 | гр. Волхов | 45 195 | 122 | гр. Нова Ладога, гр. Сястрой |
4. Всеволожки | 2945 | 326 753 | гр. Всеволожск | 70 292 | 24 | гр. Сертолово, Дубровка, Кузмоловски, им. Морозова, Рахя, им. Свердлова, Токсово, Янино-1 |
5. Виборгски | 7546 | 202 766 | гр. Виборг | 78 457 | 130 | гр. Висоцк, гр. Каменогорск, гр. Приморск, гр. Светогорск, Лесогорски, Рошчино, Советски |
6. Гатченски | 2892 | 245 619 | гр. Гатчина | 95 186 | 46 | гр. Комунар, Вирица, Дружная Горка, Сиверски, Тайци |
7. Кингисепски | 2907 | 78 697 | гр. Кингисеп | 47 312 | 138 | гр. Ивангород |
8. Киришки | 3045 | 63 666 | гр. Кириши | 51 930 | 115 | Будогошч |
9. Кировски | 2590 | 105 084 | гр. Кировск | 25 978 | 55 | гр. Отрадно, гр. Шлиселбург, Мга, Назия, Павлово, Приладожки, Синявино |
10. Лодейнополски | 4911 | 29 223 | гр. Лодейно Поле | 19 671 | 244 | Свирстрой |
11. Ломоносовски | 1919 | 69 861 | гр. Ломоносов[4] | 40 | Болшая Ижора, Виллези, Лебяже, Новоселе | |
12. Лужки | 6006 | 74 117 | гр. Луга | 35 785 | 139 | Толмачево |
13. Подпорожки | 7706 | 29 732 | гр. Подпороже | 17 678 | 285 | Важини, Вознесене, Николски |
14. Приозерски | 3597 | 62 039 | гр. Приозерск | 18 616 | 142 | Кузнечное |
15. Сланцевски | 2191 | 43 229 | гр. Сланци | 32 838 | 192 | |
16. Тихвински | 7018 | 69 800 | гр. Тихвин | 57 900 | 200 | |
17. Тосненски | 3656 | 129 682 | гр. Тосно | 37 875 | 53 | гр. Любан, гр. Николско, Красни Бор, Рябово, Уляновка, Форносово, Фьодоровское |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ленинградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеРастениевъдството е половината от тази индустрия. Отглеждат се фуражни култури, както и картофи и зеленчуци. Има свиневъдство и птицевъдство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 357[5] | 436,7[6] | 402,7 | 386,7[6] | 293,3[7] | 250,5 | 229,9[7] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Тишков А.А., Лукашов А.А. и др. Ленинградска област (Ленингра́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 17. Тунас - Клематис [Лас-Тунас — Ломонос]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2011. ISBN 978-5-85270-350-7. с. 782. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-18 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинградска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Ленинградска област
- ↑ град Ломоносов е извън пределите на района, на територията на град Санкт Петербург и населението му не се брои към района
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))