Венерн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м добавен източник; форматиране: 2x тире, 2 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Към пояснение|Венерн}}
{{Водоем
Line 22 ⟶ 21:
}}
'''Венерн''' ({{lang-sv|Vänern}}) е най-голямото езеро в [[Швеция]], както по площ (5648 km<sup>2</sup>),<ref>https://www.britannica.com/place/Sweden</ref> така и по обем (153 km<sup>3</sup>). То е третото по големина в [[Европа]], след [[Ладожско езеро|Ладожското]] и [[Онежско езеро|Онежското]] езера. Средната му дълбочина е 27 m, а най-голямата е 106 m.
== Географско положение ==
Line 37 ⟶ 36:
== Биоразнообразие ==
Венерн е обитавано от разнообразни видове риби. Въпреки че има масивна кампания за съхранение на биоразнообразието, чрез ограничаване на риболова и запазване на околната среда, все още е разрешен спортният риболов от брега на езерото или от лодки (с известни ограничения
Една от най-разпространените риби е европейската корюшка ([[Osmerus eperlanus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758))
▲Венерн е обитавано от разнообразни видове риби. Въпреки че има масивна кампания за съхранение на биоразнообразието, чрез ограничаване на риболова и запазване на околната среда, все още е разрешен спортният риболов от брега на езерото или от лодки (с известни ограничения — максимум от три едри риби на човек за ден). Търговският риболов изисква официално разрешение.
Самият риболов е важна част от индустрията на градовете около Венерн. През 2001, от езерото са извадени 165 тона рипус
▲Една от най-разпространените риби е европейската корюшка ([[Osmerus eperlanus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)) — със средна гъстота от 2 600 екземпляра на хектар. Вторият често срещащ се вид е рипусът ([[Coregonus albula]]) с гъстота около 200-300 екземпляра на хектар. Тези два вида са доминантни за източен Далбошьо.
▲Самият риболов е важна част от индустрията на градовете около Венерн. През 2001, от езерото са извадени 165 тона рипус ([[Coregonus albula]]), около 100 тона бяла риба ([[Coregonus]] spp.) и около 25 тона змиорка ([[Anguilla anguilla]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)).
Във Венерн се срещат две подгрупи на езерните сьомги, гюлспонгелвска и кларелвска. И двете са уникални за езерото, тъй като са се оформили от сьомгата на [[Балтийско море]] преди повече от 9 000 години, и никога не навлизат в морски води. В Европа има още едно езеро (Саимаа), в което се срещат езерни сьомги. И двете са големи риби, които могат да достигат на тегло до 18 kg. Особено показателно е, че световният рекорд за езерна сьомга принадлежи на Венерн (над 20 kg).
Голяма част от сладководните риби на Швеция се срещат и във Венерн. Като примери, могат да се посочат: чудски сиг ([[Coregonus lavaretus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), пелед ([[Coregonus peled]]), ([[Coregoni nilssoni]]), речна пъстърва ([[Salmo trutta]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), платика ([[Abramis brama]], Cuvier, 1816), чил-косат ([[Abramis ballerus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), бабка ([[Abramis bjoerkna]]), клен ([[Leuciscus cephalus]]), мъздруга ([[Leuciscus idus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), распер ([[Aspius aspius]]), уклей ([[Alburnus alburnus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), лин ([[Tinca tinca]]), бабушка ([[Rutilus rutilus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), Михалца ([[Lota lota]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), сребриста каракуда ([[Carassius carassius]]), смадок ([[Sander lucioperca]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), речен костур ([[Perca fluviatilis]])и други.
== Бележки ==
<references/>
{{Най-големите езера на Швеция}}
| |||