{{цитат|"В летолято 6738 [1230], [[индикт]] 3., Азаз, ЙоанИван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадохиздигнах из основа и с живопис украсих докрай тазипречестната пречестнатази църква в името на светите 40четиридесет мъченици, с чиятопомощта помощна които в дванадесетата година от моетоцаруването царуванеси, в която година се изписваше този храм, излязох на бранвойна в Романия [[Римска империя|Романия]Тракия] и разбих гръцката войска, и плениха самия цар кир [[Теодор Комнин]] взех в плен с всичките неговиму боляри,. аИ цялата му земя от [[Одрин]] и до [[Драч]]завладях –превзех, гръцка, още и арбанаскаарбанашка [албанска] и сръбска., Франките владеехаа самопък градовете, които се намираха около [[Цариград]], и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се повинувахапокоряваха под десницатаръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своитедните дниси [съществуваха], защототъй така повеликато Бог.Понежетака заповяда, понеже без Него нинито дело, нинито слово не се извършва. Нему слава навовеки, векове. Аминамин."{{цитат}}
