Виенски конгрес: Разлика между версии

'''Виенският конгрес''' ([[1 октомври]] [[1814]]-[[9 юни]] [[1815]]) е международен конгрес, провел се във [[Виена]], [[Австрийска империя]] и установил европейското статукво след [[Наполеоновите войни]]. Той има за цел преначертаването на [[политика|политическата]] карта на [[Европа]] и признаване на правото на законните (легитимни) династии. Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи [[война|войни]] и [[революция|революции]]. Конгресът се председателства от австрийския държавник [[Клеменс фон Метерних|Клеменс Венцел фон Метерних]]. Решенията на този конгрес са взети от четирите [[велики сили]] – [[Прусия]], [[Русия]], Австрия и [[Обединено кралство|Обединеното кралствоВеликобритания]]. На [[Франция]] е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната ѝ [[дипломация]]. Повод за свикването на този конгрес е разгромът, който претърпява [[Наполеон]]ова [[Франция]] предишната пролет.

Великобритания е представена първоначално от своя външен министър [[лорд Касълрей]], след февруари [[1815]] г. – от [[херцог Уелингтън]], а през последните седмици - – от лорд Кланкарти, тъй като Уелингтън поема командването на английската армия срещу Наполеон. Австрия била представена от [[принц]] Клеменс фон Метерних, по това време външен министър, и неговият заместник - – барон Васенберг. Прусия била представена от принц [[Карл Август фон Харденберг]], канцлер, и [[Вилхелм фон Хумболт]], дипломат и учен. Франция на [[Луи XVIII (Франция)|Луи XVIII]] била представена от нейния външен министър, [[Шарл Морис дьо Талейран]] (''Talleyrand-Perigord''). Въпреки, че официалната делегация на Русия била водена от външния министър граф [[Неселроде]], император [[Александър I (Русия)|Александър I]] играел ролята на своя собствен външен министър. Първоначално великите сили имали намерение Франция да не взема участие в преговорите, но Талейран успял ловко да се вмъкне във вътрешните съвещания още в първите седмици от преговорите.

Най-спорната тема била т.нар. Полско-саксонска криза. [[Подялби на Полша|Подялбите на Полша]] между Русия, Австрия и Прусия през 1772, през 1793 и две години по-късно, я премахват от картата на Европа и големият проблем пред конгреса е дали да се възстанови полската държавност. Руснаците и прусаците представятправят предложение, според което голяма част от владенията на Прусия и Австрия в [[Полша]] трябвало да преминат във владение на Русия, създавайкии така да се създаде независимо Полско кралство, което да е в съюз с Русия, а Александър I да е негов [[цар]]. В замяна прусаците щелиискат да получат като компенсация цялата [[Саксония]], за чийто крал се смята, че е загубил своя престол, тъй като не изоставил достатъчно бързо подкрепата си за Наполеон. Австрийците, французите и британците не одобряват тозируско-пруския план и по идея на Талейран подписват тайно споразумение на [[3 януари]] [[1815]] г. срещу руско-пруския планнего.

В крайна сметка решенията на конгреса пренебрегват възстановяването на полската държава. Русия получава по-голямата част от Наполеоновото [[Варшавско княжество]] като „[[Полско царство]]“ (наречено „''Конгресна Полша''“), но не получавабез [[Познан]] и областта му ([[Велико херцогство Познан]]), които са дадени на Прусия, както и без [[Краков]], който става независим град. Полското царство попада под [[Васал|васална зависимост]] на Русия, въпреки че според конгресните решения тяРусия се задължава да спазва някаква форма на представително управление в полските територии{{hrf|Гаврилов|2011|182}}. На Прусия са дадени 40% от Саксония (по-късно известна като област Саксония), като остатъка е върнат на крал [[Фридрих Август I (Саксония)|Фридрих Август I]] ([[Кралство Саксония]]) <!-- трябва да се провери дали този крал е крал на Саксония. Ако е така: „като остатъкаостатъкът е върнат на краля на Саксония [[Фредерик Аугустус I (Саксония)|Фредерик Аугустус I]].“ -->