Аргинин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биосинтеза на аргинин: Fixed typo and aded content.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове
Ред 1:
[[Файл:L-Arginin - L-Arginine.svg|thumb|280px|L-дясно|Аргинин]]
[[File:L-arginine-3D-hztl.png|thumb|280px|Аргинин]]
'''Аргининът''' (изписван на латиница Arg или R) e α-[[аминокиселина]]. L-аргининът е една от двадесетте най-често срещани в природата аминокиселини. За [[бозайници]]те тя е полунезаменима или условно незаменима в зависимост от етапа на развитие и здравословното състояние на индивида (при новородени тя е незаменима).
 
Швейцарският химик Ернст Шулце изолира аргинин за първи път през 1886 от растение от рода [[Lupinus]].
 
Line 9 ⟶ 10:
== Биологични свойства ==
Аргининът е алифатна аминокиселина, която в организма съществува в свободно състояние или влиза в състава на много [[белтъци]], силно застъпена е при протамините (нискомолекулни ядрени белтъци, които заместват хистоните в късните етапи на сперматогенезата) и [[хистоните]]. Аргининът допринася за ускорената синтеза на [[соматотропен хормон]] и на други хормони. Участва в образуването на [[урина]] и в обмяната на [[азот]]а. Аргининът е донор и естествен преносител на азот. Нитрозо-групата е основното вещество, регулиращо тонуса на артериалните съдове, от което зависи диастоличното налягане (при недостиг на аргинин то нараства).
 
Аргининът участва в цикъла на преаминиране ([[орнитин]]-[[цитрулин]]-аргинин) и извеждане от организма на крайния азот, който е продукт от разпадането на белтъците.
 
Line 19 ⟶ 21:
 
== Биосинтеза на аргинин ==
Аргининът се синтезира от цитрулин посредством цитозолните [[ензими]] аргининосукцинат синтетаза и аргининосукцинат лиаза. Синтезата на всяка молекула аргининосукцинат е съпроводена с хидролиза на ATФ (аденозинтрифосфат , лат. ATP) до AMФ (аденозинмонофосфат , лат. AMP).
 
Цитрулинът се получава от аргинин посредством азотен оксид синтаза, от орнитин посредством катаболизъм на [[пролин]] или [[глутамин]]/[[глутамат]], от асиметричен диметиларгинин. Пътищата, които свързват аргинин, глутамин и пролин са обратими и като цяло продукцията на всяка от тези аминокиселини зависи от типа клетка и от етапа на развитие на организма.
 
Епителните клетки на тънките черва произвеждат цитрулин основно от глутамин и глутамат. В същото време клетките на проксималното каналче на [[бъбреци]]те извличат цитрулин от кръвообръщението и го превръщат в аргинин, който постъпва отново циркулация. Синтез на аргинин от цитрулин се наблюдава в по-малка степен и в много други клетки.