Павел Калитин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.158.189.196 (б.), към версия на Cyborian
Етикет: Отмяна
Ред 15:
През 60-те години на XIX век, веянията на „Новото време“, известно още като епоха на велики промени, свързани с отмяна на крепостничеството и с големи военни реформи, привличат Павел Калитин. На 7 август 1865 г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд Павловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание [[прапоршчик]].
 
Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния [[Санкт Петербург]]. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и I1-и Туркестански Стрелкови батальон. Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на [[Бухара]], [[Хива]], [[Коканд]] и Махрама (1862-1876). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и [[Златно оръжие „За храброст“]]. Повишен във военно звание [[подполковник]] от 1876 г. <ref>Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.</ref>
 
 
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Командир на III3- а дружина от II2-а бригада на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В нейния състав е III3-а ''Знаменна опълченска рота'', на която е поверено [[Самарско знаме|Самарското знаме]].
 
[[Картинка:Death of col. Kalitin.jpg|ляво|мини|Подвигът на подполковник Калитин при спасяването на Самарското знаме]]
 
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Командир на III- а дружина от II-а бригада на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В нейния състав е III-а ''Знаменна опълченска рота'', на която е поверено [[Самарско знаме|Самарското знаме]].
 
Бие се храбро при овладяване на [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] от Предния Руски отряд (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]). Загива в епичната [[Битка при Стара Загора]] срещу Централната османска армия (командир, [[Сюлейман паша]]) на 19/[[31 юли]] [[1877]] г., отбранявайки [[Самарско знаме|Самарското знаме]] от обградилите го турски войници.<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55 </ref>. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. <ref>[[Стефан Кисов]], „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204 </ref>.