Отваря главното меню

Павел Петрович Калитин е руски офицер, подполковник, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Павел Калитин
руски офицер
Kalitinpavp.jpg
Роден
Псковска губерния, Русия
Починал
19 юли 1877 г. (30 г.)

Националност Флаг на Русия Русия
Професия военен

Съдържание

БиографияРедактиране

Павел Калитин е роден на 30 август 1846 г. в Псковска губерния, област с богати традиции във военното изкуство. Произхожда от небогат дворянски род. Следващ заветите на предците си, избира професията на военен. Постъпва на служба като юнкер на 25 август 1863 г. в Павловския Кадетски корпус. [1]

През 60-те години на XIX век, веянията на „Новото време“, известно още като епоха на велики промени, свързани с отмяна на крепостничеството и с големи военни реформи, привличат Павел Калитин. На 7 август 1865 г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд Павловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание прапоршчик.

Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния Санкт Петербург. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и 1-ви Туркестански Стрелкови батальон. Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на Бухара, Хива, Коканд и Махрама (1862-1876). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и Златно оръжие „За храброст“. Повишен във военно звание подполковник от 1876 г. [2]

Участие в Руско-турската война (1877-1878)Редактиране

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на 3- а дружина от 2-ра бригада на Българското опълчение. В нейния състав е 3-та Знаменна опълченска рота, на която е поверено Самарското знаме.

 
Подвигът на подполковник Калитин при спасяването на Самарското знаме

Бие се храбро при овладяване на Шипченския проход от Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Загива в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия (командир, Сюлейман паша) на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници.[3]. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. [4].

Стефан Кисов пише: " Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв".[5].

ПаметРедактиране

Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, намушкан с щикове, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци. Днес неговото име носят парк и улица в Стара Загора, улици в Габрово, София, Варна и Шумен, както и село Калитиново.

В руския град Холм, Новгородска област, е издигнат негов паметник. Намира се на едноименната улица и е дарение от жителите на Стара Загора.

ИзточнициРедактиране

  1. Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.
  2. Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.
  3. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55
  4. Стефан Кисов, „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204
  5. Стефан Кисов, „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204