Анри Фландърски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Император на Константинопол: replaced: рицър → рицар редактирано с AWB
добавки
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо|
| описание = латински император
име= Анри Фландърски
| категория = монарх
| портрет = Henri I -Flanders.jpg
| описание= латински император
| роден-място = [[Валансиен]], дн. [[ФранцияЕно]]
| починал-място = [[Солун]], дн. [[ГърцияЛатинска империя]]
}}
 
'''Анри Фландърски''' ({{lang-fr|Henri de Flandre, Henri de Hainaut}}; * ок. [[1174]]; † 11 юни [[1216]] в [[Солун]]) е вторият и най-успешният [[Латинска империя|латински император]] в [[Константинопол]], управлявал от 1205 до 1216 година. Той произлиза от род [[Дом Фландрия]], наричан ''Балдуиновски'' и е третият син на [[Балдуин V (Ено)|Балдуин V (VIII) Хенегауски]] [[Графство Хенегау|граф на Хенегау]] и графиня [[Маргарета I (Фландрия)|Маргарита I Елзаска]] ([[Дом Шатеноа]]), сестра на [[Филип I (Фландрия)|Филип Елзаски]]. По-малък брат е на [[император]] [[Балдуин I|Балдуин I Фландърски]], след неговото пленяване в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]] през [[1205]] той поема управлението като [[регент]]. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар [[Калоян]] и никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян – принцеса [[Мария Българска (латинска императрица)|Мария]].
 
== Четвърти кръстоносен поход ==
Ред 20:
 
== Император на Константинопол ==
След като става известна смъртта на брат му в български плен през пролетта 1206 г., латинските барони и рицари признават Анри за тяхен нов император. Той е коронован на 20 август 1206 г. в [[Света София (Константинопол)|Света София]] (''Hagia Sophia'') в Константинопол. След коронясването Анри предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана. По време на похода е превзет и [[Акве Калиде|Акве калиде - – Термополис]]. Императорският пълководец [[Жофроа дьо Вилардуен]] пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“<ref name="РМБ">Цоня Дражева, Димчо Момчилов: [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=home&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=24 Акве Калиде - – Терма, градът на топлите минерални бани край Бургас], Регионален музей Бургас, видяно на 15 февруари 2012 </ref>:
 
{{цитат|Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане&nbsp;— – най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка|Жофроа дьо Вилардуен}}
 
След тридневния престой на латинците, Анри Фландърски заповядва града да бъде изгорен. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били въстановени, но не и града.<ref name="РМБ"/>
 
През лятото на 1208 година, научавайки, че „куманите и власите“ настъпват в Тракия, Анри събира войски в Константинопол и през [[Силиврия]] и [[Одрин|Адрианопол]] тръгва срещу цар [[Борил]]. Той се опитва да сключи съюз с неговия противник [[Алексий Слав]], но през юни претърпява поражение в [[Битка при Боруй|битката при Боруй]], след което се оттегля и разполага лагера си край [[Пловдив|Филипопол]]. На 1 август в полето край града императорът [[Битка при Пловдив (1208)|удържа победа]] срещу Борил.{{Валансиен|2009|28 – 39}}
 
През пролетта [[1211]] г. Анри отблъска едно нападение на българския [[севастократор]] Стрезомир от Просек (''Strez von Prosek'') в битка в долината на [[Пелагония]].
 
Според някои източници, след убийството на [[Калоян]], Анри сключва мирен договор с наследника му – цар [[Борил]]. Няколко години по-късно по волята на [[папа]]та, Анри сключва брак с дъщерята на Калоян – принцеса [[Мария Българска (латинска императрица)|Мария]]. От първия си брак с рано починалата Агнеса Анри има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст след раждане (омъжена за родопски [[болярин]]). Бракът на Анри с Мария не оставя наследник след смъртта му.
 
През пролетта 1216 г. той марширува към Солун, за да се бие от там с [[Теодор Комнин]] в [[Епир]], но умира внезапно преди да започне, на 11 юни 1216 г. Предполага се, че е отровен от втората му българска съпруга или от неговия стар враг [[Оберто II от Биандрате|Оберто ди Биандрате]].
Line 35 ⟶ 37:
Хенрих Фландърски (Анри) е женен два пъти:
* през 1207 г. за [[Агнеса Монфератска]] (* ок. 1180, † 1208), дъщерята на [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций I Монфератски]]. След нейната смърт се жени
* през 1212 г. за българската принцеса [[Мария Българска (латинска императрица)|Мария]], дъщеря на българския цар [[Калоян]]. <ref>Fine, J. V. A. (1994) ''The Late Medieval Balkans, A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest'' (Ann Arbour, University of Michigan Press), pp. 81–281 – 2.</ref>
От двата брака той няма деца.
 
Обаче Анри има една извънбрачна дъщеря, която омъжва 1208 г. в [[Константинопол]] за българския [[княз]] на [[Мелник]], [[Алексий Слав]] († след 1229). <ref>[http://genealogy.euweb.cz/flanders/flanders2.html#HC Flanders 2], genealogy.euweb.cz</ref>
 
== ЛитератураБележки ==
* Charles Verlinden, ''Les Empereurs belges de Constantinople'' (Brüssel, 1945)
* Filip van Tricht, ''„La Gloire de l'empire“. L’idée impériale de Henri de Flandre-Hainaut, deuxième empereur latin de Constantinople (1206-1216)'', in: ''Byzantion'' 70 (2000), S. 211-241
* Filip van Tricht, ''La politique étrangère de l'empire de Constantinople, de 1210 á 1216'', in: ''Le Moyen Age'' 107 (2001), S. 219-235
* Niebuhr, B. G. (ed.) (1840) ''Ephræmii Monachi Imperatorum et Patriarcharum, Corpus Scriptorum Historiæ Byzantinæ'' (Bonn) 8130, p. 326
 
== Източници ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Валансиен | first = Анри дьо | authorlink = Анри дьо Валансиен | year = 2009 | title = История на император Анри | publisher = Полис | location = София | isbn = 978-954-796-029-9}}
 
== Външни препратки ==
Line 58 ⟶ 57:
 
[[Категория:Императори на Латинската империя]]
[[Категория:Кръстоносци]]
[[Категория:Дом Фландрия]]
[[Категория:Хора от О дьо Франс]]
[[Категория:КръстоносциДом Фландрия]]
[[Категория:Участници в Четвъртия кръстоносен поход]]