Иван Ганецки е роден на 26 септември 1810 г. в Смоленска губерния, Русия в семейството на потомствен [[дворянин]]. Ориентира се към военното поприще. Учи в I1-ви кадетскиКадетски корпус. През 1828 г. започваЗапочва действителна служба с военно звание прапоршчик в Лейбгвардейскиялейбгвардейския финландскиФинландски [[полк]] (1828). Участва във войната в [[Кавказ]]. Последователно служи в Лейбгвардейскиялейбгвардейския измайловскиИзмайловски полк, Лейбгвардейскиялейбгвардейския волинскиВолински полк и Лейбгвардейскиялейбгвардейския финландскиФинландски полк. Участва в Унгарската кампания (1849). [[ГенералПовишен е във военно звание генерал-майор]] от 1855 г. През 1863-1865 г. участваУчаства в потушаването на Варшавското въстание и е командир на IV4-та гвардейска пехотна [[бригада]] (1863-1864). [[ГенералПовишен е във военно звание генерал-лейтенант]] от 1863 г. иСлужи като командир на XVI16-та пехотна [[дивизия]],IIIи 3-та пехотна дивизия.
===Руско-турска война (1877-1878)===
В началото на февруари 1877 г. е назначен за командир на [[Гренадир]]ския[[корпус (военна единица)|корпус]]. Влиза в България през септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията]] на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]] руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври / 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-ти блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия: лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен.Известени еизвестен със ссвоята човечност и откровеност.
На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата впо посоканаправлението Плевен – р. [[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи, живеещи в Плевен, за точното място на пробива, началника на обсадата генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] (командващ обсадата) издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7:30 ч. е даден сигнал ''Тревога''. С усилията ня Сибирския, Малоросийския, Астраханския, Фанагорийския пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] – [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14:00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е в знак на уважение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в знак на уважение. За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с орден „[[Свети„Свети Георги (орден)|Свети Георги]]“Георги“ III ст.
През декември 1877 г. Гренадирският корпус като резерв на [[Южен отряд|Южния отряд]] (с командир генерал-лейтенат [[Фьодор Радецки]]) преминава през зимата [[Стара планина]]. В началото на 1878 г. е назначен за началник на Средната колона на Действуващата армия в заключителния етап на войната. Авангардът на колоната се командва от генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]]. Изминава победния марш по направлението [[Габрово]] – [[Казанлък]] – [[Стара Загора]] – Търново Сеймен (дн. [[Симеоновград]]) – [[Мраморно море]].
===След войната===
На 17 април 1878 г. е повишен ввъв военно звание [[генерал от пехотата]]. Член е на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт-петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда орден „[[Свети Александър Невски]]“.
Днес улици в [[Плевен]], [[Долни Дъбник]] и [[Шумен]] носят името „Генерал Ганецки“.
