Източен въпрос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Като политическо понятие Източният въпрос се споменава за първи път на [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]] от [[1822]] г. състоял се по повод [[Гръцко освободително въстание|Гръцкото освободително въстание]] от [[1821]] – [[1829]] г. В своето развитие той преминава през няколко етапа. Най-ранният е свързан с [[Гръцки проект|балканските проекти]] на [[Екатерина II]] и началото на освободителните движения в [[Сърбия]], [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Гърция]]. Втората фаза протекла в периода до [[Кримската война]], когато Русия наложила своето влияние над Османската империя в резултат на [[Египетски кризи|Египетските кризи]] от [[1833]] – [[1841]] г. Това ускорило реформите в многонационалната държава и улеснило налагането на колективно влияние на всички Велики сили над нея. След загубата на Русия в Кримската война от [[1853]] – [[1856]] г. славянската държава престанала да бъде главен фактор в Източния въпрос. Тя преориентирала външната си политика от агресивни методи срещу ислямската империя към културно и просветно влияние сред балканските народи, с цел подпомагане на национално-освободителните движения на Балканите.
 
През 60-те и 70-те години на XIX век българския народ изградил свое национално-освободително движение, благодарение на действията на [[Георги Раковски]], [[Любен Каравелов]], [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]], [[Стефан Стамболов]] и други български патриоти. То намерило завършен вид с [[Априлското въстание]] от [[1876]] г. Жестоките репресивни методи, които османската армия наложила над въстаналото българско население и избиването на около 30 хил. българи, предизвикало бурни реакции сред обществеността в Европа. Това довелои редица други фактори от политически характер довели до поредната [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война от 1877 – 1878 г.]] След приключването ѝ по силата на [[Берлински конгрес|Берлинския договор]] било създадено автономно [[Княжество България|Българско княжество]], а Сърбия и Румъния получили [[независимост]]. Берлинският конгрес от [[1878]] г. стабилизирал международното положение в Европа за период от 40 години.
 
Последната фаза от развитието на Източния въпрос започнала с анексирането на [[Босна и Херцеговина]] от [[Австро-Унгария]] и обявяването на независимостта на България през [[1908]] г. Действията на Австро-Унгария изострили до крайност отношенията ѝ с Русия и се превърнали в допълнителна причина за присъединяването на Русия към [[Антанта]]та през Първата световна война. В крайна сметка Източният въпрос не бил разрешен в полза на Русия поради резултатите от Първата световна война, които коренно променили международната обстановка и го премахнали от дневния ред на европейската [[дипломация]].