Древна Спарта: Разлика между версии

Спарта имала [[Олигархия|олигархично]] управление. Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоял от 2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите – около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на подготовкатавоенна за войнаподготовка. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още [[Йонийско въстание]], е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. [[Милет по малоазийското крайбрежие]], но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните [[гръко-персийски войни]] елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят рамоедна досрещу рамодруга в биткатаборба за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до [[Пелопонеската война]], спечелена от Спарта, чието превъзходство в Гърция е наречено спартанска хегемония. То обаче трае само до поражението през [[371 пр.н.е.]] [[Битка при Левктра|при Левктра]], когато спартански [[хоплит]]и в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с [[Епаминонд]].

През [[371 пр.н.е.]] при Левктра спартански [[Хоплит|хоплити]] в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с [[Епаминонд]]По-късно, а по времето на [[Александър Велики]], през [[336 пр.н.е.]] Спарта е само сянка на предишното си величие и се принуждава да стане членка на [[Ахейска лига|Ахейската лига]].

Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция са полисите, в които се пречупва цялата история на елините. Спарта възниква към 10 в. пр. н. е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема особено място между гръцките полиси особено място. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр. н. е. започва първата [[Месенски войни|месенска война]], последвана от втората такававтора (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население. Спарта се превръща в страшна сила, чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.

Отношението на спартанците към своите роби – илоти, е много жестоко. През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ се притичат и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите – първата „държавна полиция“. След края на войната в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Спартанските жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, жените в Спарта имат много повече права и [[свобода|свободи]]. Те живееятживеят в градовете, често без своите мъже и се занимавали предимно с мъжки професии като например търговия.