Храм на Артемида (Ефес): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: словоред
поискан изт
Ред 8:
Първият храм на богинята [[Артемида]] вероятно е бил построен около [[800 пр.н.е.]] на калния терен близо до реката в [[Ефес]]. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в [[Гърция]]. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди – символ на плодовитостта.
 
В този най-ранен [[храм]] е имало свещен камък, вероятно [[метеорит]], който „паднал от [[Юпитер (планета)|Юпитер]]“. През следващите столетия храмът е разрушаван и построяван наново няколко пъти. През [[600 пр.н.е.]] град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херсифрон от [[Кносос]] (''Χερσίφρων ὁ Κνώσσιος'') биле ангажиран да построи голям нов храм през [[580 пр.н.е.]]. Херсифрон заедно със сина си Метагенес (''Μεταγένης ὁ Κνώσσιος'') конструират сграда с основа от 111,7 m на 57,3 m, като покривът се крепи върху 106 мраморни колони с височина 19 m. Вземайки предвид, че почвата е мочурлива и каруците, носещи колоните, могат да заседнат, Херсифрон наредил да поставят колоните легнали и така да ги изтърколят към храма. При полагането на фундамента участвал и Теодор от [[Самос]], а окончателното завършване на храма отнема 120 години. В олтара има статуя на Артемида {{източник|е от [[Европейска винена лоза|дърво на лоза]]|2018|03|09}}, висока два метра и облечена със злато и сребро. Покривът е от [[Кедър|кедрово]] дърво. [[Хераклит]] († 460 пр.н.е.) освещава своята книга за ''Logos'' на олтара на Артемида.
 
През [[550 пр.н.е.]] лидийскиялидийският цар [[Крез]] завоювалпокорява Ефес и другите гръцки градове ив [[Мала Азия]]. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител, Крез решил да съдейства за построяванетостроежа наи новдарил няколко колони за храмхрама. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони поддържали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до [[356 г. пр.н.е.]], когато бил подпален от [[Херострат]] на [[21 юли]] [[356 пр.н.е.]]. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза [[Херостратова слава]], означаващ придобиване на слава на всяка цена. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този [[вандал]]ски акт, че издали [[декрет]], съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Тъй като на същия ден е роден [[Александър Велики]], [[Плутарх]] отбелязва, че [[Артемида]] е била прекалено заета с раждането на Александър Велики, за да спаси своя горящ храм.<ref>[[Плутарх]], [[Успоредни животописи]], Александър и Цезар, III</ref>
Строежът на храма започва през [[580 пр.н.е.]]. Архитекти били Херсифрон от Кносос заедно с неговият син Метагенес (''Μεταγένης ὁ Κνώσσιος''). Той го конструирал с 106 високи йонийски мраморни колони с височина от ок. 19 m. на основна площ от 111,7 m x 57,3 m. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херсифрон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати. Строежът траел 120 години, при полагането на фундамента участвал и Теодор от [[Самос]]. И лидийският цар [[Крез]] подарява няколко колони за храма. Два метра високата статуя на Артемида в олтара е от [[Европейска винена лоза|дърво на лоза]], облечена със злато и сребро.
 
Но и този храм не издържал дълго. Покривът е от [[Кедър|кедрово]] дърво. [[Хераклит]] († 460 пр.н.е.) освещава своята книга за ''Logos'' в храма на олтара на Артемида.
 
През [[550 пр.н.е.]] лидийския цар [[Крез]] завоювал Ефес и другите гръцки градове и [[Мала Азия]]. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони поддържали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до [[356 г. пр.н.е.]], когато бил подпален от [[Херострат]] на [[21 юли]] [[356 пр.н.е.]]. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза [[Херостратова слава]], означаващ придобиване на слава на всяка цена. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този [[вандал]]ски акт, че издали [[декрет]], съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Тъй като на същия ден е роден [[Александър Велики]], [[Плутарх]] отбелязва, че [[Артемида]] е била прекалено заета с раждането на Александър Велики, за да спаси своя горящ храм.<ref>[[Плутарх]], [[Успоредни животописи]], Александър и Цезар, III</ref>
 
== Храмът ==
Скоро след това строежът на новият храм (храм „E“), бил възложен. Архитект бил [[Скопас|Скопас Пароски]] (395 – 350 пр.н.е.), един от най-известните скулптори на времето си. Храмът „E“ имал 117 колони с височина от ок. 18 m и имал каменен покрив. И този строеж продължил относително дълго – около 100 години.
 
Ефес бил от най-големите градове в [[Мала Азия]] по това време и никакви разходи не били спестени за построяването на новия храм. Според [[Плиний Стари]], [[рим]]ски историк, храмът бил ''„чудесен паметник на гръцкото великолепие, който заслужава нашето искрено възхищение“''.
 
И този храм бил построен на същото блатисто място, както и предходните. Сградата е била една от първите, направени изцяло от [[мрамор]]. Храмът е издигнат от бял [[пароски мрамор]]. Изправял се е сред огромно храмово пространство върху издигната платформа. [[Плиний Стари|Плиний]] отбелязва, че дължината на храма е 425 стъпки, а ширината – 225 (около 148 на 79 метра). Имал е 127 колони в [[йонийски стил]], високи по 20 метра. За сравнение може да се каже, че [[Партенон]]ът е бил само 230 на 100 стъпки и е имал 58 колони.
 
Според Плиний Стари построяването е отнело 120 години, въпреки че експертите считат, че може би необходимото време е било 2 пъти по-малко. Знаем само, че когато [[Александър Велики]] е дошъл в Ефес през [[333 пр.н.е.]] храмът все още се е строял. Той предложил да финансира построяването, ако след това името му бъде увековечено като строител на храма. Гражданите не искали името на Александър да стои на храмабили имсъгласни, но не искали и да му гооткажат кажатнаправо и накрая му дали тактичен отговор – „Не е удобно един бог да строи храм за друг бог“, итака Александър не настоял повече.
 
През [[55]] г. [[апостол Павел]] казва, че храмът имал голямо посещение.
 
По времето на [[римски император|римския император]] [[Галиен]] великолепната сграда е разрушена през [[268]] г. сл.н.е. от [[готи]]те, остатъците били използвани от жителите за строителен материал. Когато [[римски император|римският император]] [[Константин I Велики]] възстановил града по-късно, отказал да възстанови храма, защото като християнин не се вълнувал от езически храмове. Ефесците се отказват от култа към Артемида едва през 4 век сл.н.е..
 
== ОстанкиРазкопки ==
[[Картинка:Ac_artemisephesus.jpg|thumb|300px|Храмът в наши дни]]
През [[1863]] г. [[Британски музей|Британският музей]] (1863 – 1869) изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храма.храмът Търсили го търсил 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждавал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. ИзкопалЗапочнал разкопки, при които са изкопани 132&nbsp;000 кубични [[ярд]]а пръст. Останките на няколко скулптурни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видени и днес.
 
Днес мястото на храма е кално поле. Самотна колона стои да напомня на посетителите, че се намират на мястото на едно от най-големите чудеса на древния свят.