Лебедово езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[A|A] → [A]
Ред 99:
=== Постановки в Санкт Петербург ===
[[Файл:Swanlakelegnani.jpg|thumb|150 px|ляво|Пиерина Леняни като Одета, Санкт Петербург, 1895 г.]]
Петипа и Иванов работят с Чайковски по „Спящата„[[Спящата красавица“красавица (балет)|Спящата красавица]]“ и „Лешникотрошячката“„[[Лешникотрошачката]]“. В спомените си Петипа пише:
{{цитат|''Балетът ''Лебедово езеро'' бе поставен първо в Москва и се оказа пълен провал. Когато научих това, отидох при директора и му казах, че не мога да приема, че музиката на Чайковски е лоша, че произведението му е лошо; проблемът беше не в музиката, а в балета, в танците. Помолих директора да ми позволи да използвам произведението на Чайковски и, подхождайки към темата по мой начин, да го поставя в Санкт Петербург. Г-н Всеволожски се съгласи и започнахме да работим по Чайковски и „Лебедово езеро“ постигна огромен успех.''|Мариус Петипа, ''Мемоари''<ref name="Mar"/><ref name="cal"/>}}
 
Работата започва през 1893 г., но внезапната смърт на композитора толкова шокира Петипа, че самият той се разболява и работата продължава од ръководството на Иванов <ref name="Mar"/><ref name="бел"/><ref name="кул"/> Петипа създава хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и цялото четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/>
 
Александър Ширяев, помощник хореограф и внук на [[Цезар Пуни]], си спомня, че музиката на Чайковски е затруднила Петипа, тъй като дотогава е работил с щатни композитори като Пуни и [[Лудвиг Минкус|Минкус]], които са били готови да правят всякакви промени, които хореографът е изисквал.<ref name="Mar">Nelkin A. et al. The History of the Mariinsky Theatre in pictures, memoirs and documentation 1784 - – 2008. - – St. Petersburg, 2008, p. 187</ref>
 
На 17 февруари 1894 г. в [[Мариински театър|Мариинския театър]], като част от концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с [[хореография]]та на [[Лев Иванов]]. Главните роли се изпълняват от [[Пиерина Леняни]] (Одета/Одилия), [[Павел Гердт]] (Зигфрид) и Алексей Булгаков (Ротбарт).<ref name="ЧН"/><ref name="БЭ"/> Усехът на преработката на Иванов води до преработка на целия балет.
 
Премиерата на целия преработен спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата – от [[Рикардо Дриго]].<ref name="БЭ"/><ref name="кул"/> В ролите отново са Пиерина Леняни и Павел Гердт.<ref name="бел"/> Тъй като Гердт е вече на 51 години, хореографите правят компромис - – Одета танцува белия дует не със Зигфрид, а с Бено, а в четърто дейстие мъжката вариация от [[па-дьо-дьо]]то е пропусната.<ref name="бел"/>
 
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на [[па-дьо-дьо]] на Зигфрид и Одилия) на Петипа.<ref name="болшой"/> Хореографията на Иванов в т.нар. "бели"„бели“ сцени (сцените с лебедите) се сред от най-високите образци на лиричност и чувственост в класическия балет. Той маха картонените крила и ги пресъздава чрез движението на ръцете; добавя и дуета а Зигфрид и Одета и танца на малките лебеди.<ref name="кул"/> Постановката на ръцете и гърба пресъздават не само движенията на истинските птици, но и изразяват множество силни чувства като любов, страх, болка и тевожност.<ref name="WI"/> Спектакълът, основан на темите за двойнствеността, борбата между неизкушеността и коварството, силата на верността, достига невиждана дотогава психологическа дълбочина.<ref name="кул"/>
 
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа. Някои хореографи - – като [[Агрипина Ваганова]] в Кировския балет и Александър Горски в Болшой през 20-те години на ХХ век, разделят ролята между две изпълнителки, което опростява психологическия образ и улеснява изпълнението.<ref name="болшой"/> Тридесет и двете фуетета, които стават знакови за партията на Одилия, са специално включени, за да покажат уменията на Леняни. Те са били нейният коронен номер - – тя първа изпълнява този „невиждан трик“.<ref name="болшой"/> Част от публиката не приема тази комбинация за истинско изкуство и го сравняват с акробатика.
 
Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Държавния балет в [[Саратов]].<ref name="ЧН"/>
Ред 119:
 
Ваганова добавя танца при първата среща на Зигфрид и Одета (преди това е пантомима) и характерните „лебедови ръце“.<ref name="Мар"/> <ref name="кул"/> Ролята на Одета и Одилия е разделена и изпълнена респективно от [[Галина Уланова]] и Олга Йордан.<ref name="бел"/>
През 1945 г. [[Фьодор Лопухов]] добавя двубой между Зигфрид и Ротбарт<ref name="бел"/>, щастлив финал и подплътява образа на Ротбарт с отлична вариация.<ref name="Мар"/> Целият бал е третиран като плод на черната магия - гостите се появяват и танцуват по заповед на Ротбарт.<ref name="бел"/>
 
През 1945 г. [[Фьодор Лопухов]] добавя двубой между Зигфрид и Ротбарт<ref name="бел"/>, щастлив финал и подплътява образа на Ротбарт с отлична вариация.<ref name="Мар"/> Целият бал е третиран като плод на черната магия - – гостите се появяват и танцуват по заповед на Ротбарт.<ref name="бел"/>
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]], чиято премиера е на 8 март 1950 г.<ref name="Мар"/>
 
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]], чиято премиера е на 8 март 1950 г.<ref name="Мар"/>
 
=== Други постановки ===