Уикипедия

Сметна палата на България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: връщане към версия преди редакции на 88.80.125.193
Ред 1:
{{към пояснение|Сметна палата|Сметна палата (пояснение)}}
{{coord|42|42|1.11|N|23|19|26.56|E|region:BG_dim:75|display=title}}
 
'''Сметната палата''' е [[ВърховнаВърховната одитна институция|върховната одитна институция]] на България. Тя осъществява външен контрол на средствата и дейностите в публичния сектор съгласно закона за Сметната палата. Предвидена е в [[конституция на България|конституцията на България]].▼
{{Административен орган
| название = Сметна палата на България
| тип =
| оригинално =
| оригинално1 =
| оригинално2 =
| абревиатура =
| печат =
| печат-ширина =
| печат-описание =
| лого = Emblem of the Bulgarian Chamber of Audit.svg
| лого-ширина = Емблема на Сметната палата▼
| лого-описание =
| картинка =
| картинка-ширина =
| картинка-описание =
| основаване = 1880 г.
| предходен1 = Върховна сметна палата
| предходен2 =
| закриване =
| заменящ =
| юрисдикция =
| седалище = [[София]], {{България}}
| мото =
| служители =
| бюджет =
| министър1 =
| портфейл1 =
| министър2 =
| портфейл2 =
| шеф1 = Цветан Цветков
| шеф1-позиция = председател
| шеф2 =
| шеф2-позиция =
| член1 =
| член1-длъжност =
| член2 =
| член2-длъжност =
| висшестоящ =
| подчинен1 =
| подчинен2 =
| уебсайт = http://www.bulnao.government.bg/
| карта =
| карта-ширина =
| карта-описание =
| карта-позиционна = България София Център
| карта-позиционна-описание = Местоположение в София
| embed =
}}
▲'''Сметната палата''' е [[Върховна одитна институция|върховната одитна институция]] на България. Тя осъществява външен контрол на средствата и дейностите в публичния сектор съгласно закона за Сметната палата. Предвидена е в [[конституция на България|конституцията на България]].
 
▲|[[Файл:Emblem лого-ширинаof the Bulgarian Chamber =of Audit.svg|мини|Емблема на Сметната палата]]
Сметната палата на България изпълнява само ''одитна функция''. Върховната сметна палата на [[Царство България]], чийто правоприемник се явява тази на републиката, е действала и като ''особена юрисдикция със съдебна функция''. Към Върховната сметна палата е имало и Главен прокурор. Санкциите са от съществено значение, защото без тях [[отчетност]]та е слаба и не е в състояние напълно да премахне злоупотребите с власт и най-вече [[злоупотреба с публични средства|злоупотребите с публични средства]]. <ref>[https://www.worldcat.org/title/que-es-la-rendicion-de-cuentas/oclc/489267726 ¿Qué es la rendición de cuentas? Какво е отчетността? (на испански), стр. 73]</ref>
 
{{Обработка|форматиране}}
Исторически Върховната сметна палата на Царство България е изпълнява [[de facto]] четири функции <ref>[http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880 – 1948 г. (сборник документи); Предговор – за сравнение: доктрината вменява на [[Сметна палата на Италия|Сметната палата на Италия]] три функции – консултативни, контролни ([[държавен одит]]) и юрисдикционни функции.]</ref>:
# контролни, т.е. одитни
# административни (по отношение на окръжните/областни сметни палати)
# съдебни
# конституционно-парламентарни (докладване и отчет пред Народното събрание)
 
Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасното управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна и обективна информация за това. Сметната палата е независима в своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Тя приема годишна програма за одитната си дейност, като Народното събрание може да ѝ възлага до пет одита годишно извън нейната програма.▼
== Задачи ==
▲Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасното управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна и обективна информация за това. Сметната палата е независима в своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Тя приема годишна програма за одитната си дейност, като Народното събрание може да ѝ възлага до пет одита годишно извън нейната програма.
 
Сметната палата осъществява още и финансов контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество съгласно Закона за политическите партии, както и контрол на финансирането на предизборните кампании при всички видове избори съгласно Изборния кодекс, като поддържа Единен регистър по Изборния кодекс.
Line 67 ⟶ 14:
На председателя на Сметната палата е възложено и изпълнението на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. За целта Сметната палата поддържа регистър, в който лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, подават декларации за доходите и имуществото си всяка година и при встъпване и излизане от длъжност. Сметната палата извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти, като ги съпоставя с данни от официалните регистри в страната.
 
Сметната палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове.
 
На 26 март 2015 г. от Народното събрание за председател на Сметната палата е избран Цветан Цветков.
== Личен състав ==
{{основна|Председатели на Сметната палата}}
Сметната палата се представлява от председател, а предходно до 1947 г. – от председателя на Върховната сметна палата. Съществували са и 9 областни сметни палати в периода 1925 – 1947 години. През този период е имало и [[специализиран съд към Върховната сметна палата]].
 
На  9 април 2015 г. са избрани заместник – председателите Горица Грънчарова – Кожарева, и Тошко Тодоров и членовете проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.
=== Служители ===
Към одиторите и служителите на Сметната палата, както и към председателя и членовете ѝ, по сега действащото законодателство няма изисквания за общ и служебен ценз. През 1945 г. общия брой на служителите на палатата възлизал на 262-ма, от които най-много са били тези с юридическо образование – 87, следвани от 83-ма с търговско, 37 с финансово, 13 са математици, 4-ма са изучавали дипломация, 2-ма – литература и други 2-ма са с военно образование и по 1 съответно е завършил философия и филология. Останалите 32-ма са със средно образование. <ref>[http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880 – 1948 г. (сборник документи); документ 256]</ref>
 
== Обхват на одитната дейностодит ==
Сметната палата одитира държавния бюджет; бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, общините и други бюджети, приемани от Народното събрание. ▼
{{основна|Обхват на отчетническата отговорност}}
▲Сметната палата одитира държавния бюджет; бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, общините и други бюджети, приемани от Народното събрание.
 
Извършва одити на Народното събрание, Министерския съвет, министерства, ведомства, агенции, комисии  и други разпоредители с бюджетни средства, както и на Българската академия на науките, държавните висши училища,
Българското национално радио и Българската национална телевизия и др. Тя одитира също средствата от фондове и програми на Европейския съюз.
 
Одитира още и БНБ, възникването и управлението на
Line 89 ⟶ 32:
 
== История ==
Малко след [[Освобождение на България|Освобождението на България]], със закон от [[1880]] година е създадена '''Върховна сметна палата'''. Тя е независим орган, ръководството на който се назначава от [[Цар на българите|княза]] по предложение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и може да бъде освобождавано преди края на мандата си само с разрешение на [[Народно събрание|Народното събрание]]. Поради разрастването на администрацията дейността на Върховната сметна палата се увеличава и през 1925 година са създадени нейни окръжни подразделения. Палатата е закрита през [[19481947]] година, когато нейните функции са поети от новосъздадената [[Комисия за държавен контрол]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 61-62}}</ref>
 
По време на [[ВСВ]] Върховната сметна палата е предислоцирана временно в Кюстендил, заради съюзническите [[бомбардировки на България]]. По време на ВСВ към командванията на отделните български армии са създадени и военни сметни палати.
 
В началото на 90-те години на 20 век се появява идеята за възстановяване на Сметната палата. [[7 Велико Народно събрание|VII Велико Народно събрание]] приема съответния закон на своето последно заседание през 1991 година, но президентът [[Желю Желев]] налага вето и той не влиза в сила. Сметната палата е възстановена с нов закон, приет на [[27 юли]] [[1995]] година.<ref>{{cite web | url = http://www.bulnao.government.bg/index.php?p=1| title = История| publisher = Сметна палата на Република България| accessdate = 15 април 2008}}</ref>
Line 97 ⟶ 38:
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Според него Сметната палата се състои от председател и 10 члена. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.
 
През декември 2001 г. от 39-то Народно събрание е приет нов Закон за Сметната палата, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти (виж: [[декларация от Лима]]) и регламентите на Европейския съюз.
 
На 7 април 2005 г. за председател е избран проф. Валери Димитров, а на 13 април 2005 г. – 10 члена на Сметната палата.
 
41-ото Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата, в сила от 2011 г., според който Сметната палата е в състав от председател и двама заместник-председатели. На 19 януари 2011 г. за председател е избран отново проф. Валери Димитров.
 
През април 2014 г. е приет Закон за Сметната палата, с който се връща колегиалното начало в ръководството на върховната одитна институция и се премахва въведеното [[de facto]] еднолично управление от типа ''генерален одитор'' или ''генерален контрольор'' –- председател и 8 члена. На 30 април 2014 г. за председател на Сметната палата е избрана Лидия Руменова, иа ощеза 8членове - члена.Горица Грънчарова-Кожарева, Дилета Касабова-Токатлиян, доц. Евгения Пенкова-Панталеева, Златина Русева, Мустафа Занков, Стефка Михайлова, д-р Тома Дончев и Ширин Исмаил. 
 
43-то Народно събрание прие нов Закон за Сметната палата на 22 януари 2015 г., съгласно който действащата в момента Сметна палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове – - представители на съсловни организации от частния сектор, а именно на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Института на вътрешните одитори.
 
Сметната палата на Република България е член на Международната организация на Върховните одитни институции [[ИНТОСАЙ]] от 2001 г. и на Европейската организация на Върховните одитни институции [[ЕВРОСАЙ]] от 2002 г.
 
През 2015 г. Сметната палата отбеляза 135 години от създаването си с първия закон за Върховната одитна институция, публикуван в Държавен вестник на 20 декември 1880 г. и 20 години от възстановяването си (със закон от 27 юли 1995 г.). През 2016 г. се навършват и 135 години от реалното функциониране на институцията (започнала работата си на 1 март 1881 г.)▼
 
▲През 2015 г. Сметната палата отбеляза 135 години от създаването си с първия закон за Върховната одитна институция, публикуван в Държавен вестник на 20 декември 1880 г. и 20 години от възстановяването си (със закон от 27 юли 1995 г.). През 2016 г. се навършват и 135 години от реалното функциониране на институцията ( започнала работата си на на 1 март 1881 г.)
== Източници ==
<references/>
* [http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/zakon-za-smetnata-palata-876 Закон за Сметната палата]▼
 
* [http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 История на Сметната палата]▼
=== Други източници ===
▲* [http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/zakon-za-smetnata-palata-876 Закон за Сметната палата]
▲* [http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 История на Сметната палата]
 
== Вижте също ==
* [[Сметна палата]]
Line 124 ⟶ 62:
* [http://www.bulnao.government.bg/ Официален сайт]
 
 
[[Категория:Сметна палата на България| ]]▼
[[Категория:ИсторияДържавни наинституции Кюстендилв България]]
[[Категория:Трета българска държава]]
[[Категория:Сметни палати]]
▲[[Категория:Сметна палатаФинанси на България| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сметна_палата_на_България“.