Данък върху добавената стойност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
+раздел
Ред 1:
{{експерт}}
'''Данъкът върху добавената стойност''' (ДДС) е [[косвен данък]]. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от [[потребител]]ите на [[стока]]та или [[услуга]]та.
 
== История и значение ==
ДДС е създаден през [[1954]] г. от френския икономист [[Морис Лоре]]<ref name="DDS praznici">[http://www.culture.gouv.fr/culture/actualites/celebrations2004/tva.htm Министерство на културата на Франция - – 60 години от създаването на ДДС]</ref> (''Maurice Lauré''), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (''Direction générale des impôts''). Най-напред е обложил с ДДС ({{lang-fr|taxe sur la valeur ajoutée - – TVA}}) големите френски компании през април 1954<ref name="DDS praznici" />, а на по-късен етап - – всички компании. Във Франция ДДС е най-важният източник на приходи за държавата, като към 2003 г., от ДДС във френската хазна постъпват 112 млрд. евро, което представлява около 45% от нейните общи приходи.<ref>[http://www.senat.fr/rap/l02-068-1/l02-068-141.html Закон за държавния бюджет на Франция за 2003 в страницата на Сената]</ref>
 
В САЩ данъкът се нарича ''value-added tax – VAT'' („данък добавена стойност“) или също ''goods and services tax – GST'' („данък върху стоките и услугите“). В [[Австралия]], [[Канада]], [[Нова Зеландия]] и [[Сингапур]] този данък също се нарича ''goods and services tax - – GST'', в [[Германия]] и [[Австрия]] - – „''Mehrwertsteuer''“ (различаван от Данък върху оборота "Umsatzsteuer"„Umsatzsteuer“), а в [[Япония]] се нарича „''данък върху потреблението''“ (consumption tax). В Русия името му е ''Налог на добавленную стоимость – НДС'' („данък върху добавената стойност“).
Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 г. със ставка в размер на 18 процента. През 1996 г. ставката се променя в размер на 22 процента. След три години - 1999 г. данъкът отново се променя - на 20 процента.
 
ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на [[държава]]та от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в [[Държавен бюджет|бюджет]]а, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в [[цена]]та на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. При внос на стоки в [[Европейския съюз]] се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.
В САЩ данъкът се нарича ''value-added tax – VAT'' („данък добавена стойност“) или също ''goods and services tax – GST'' („данък върху стоките и услугите“). В [[Австралия]], [[Канада]], [[Нова Зеландия]] и [[Сингапур]] този данък също се нарича ''goods and services tax - GST'', в [[Германия]] и [[Австрия]] - „''Mehrwertsteuer''“ (различаван от Данък върху оборота "Umsatzsteuer"), а в [[Япония]] се нарича „''данък върху потреблението''“ (consumption tax). В Русия името му е ''Налог на добавленную стоимость – НДС'' („данък върху добавената стойност“).
 
През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на данъка върху покупките на стоки или услуги.
ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на [[държава]]та от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в [[Държавен бюджет|бюджет]]а, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в [[цена]]та на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. При внос на стоки в [[Европейския съюз]] се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.
 
== В България ==
== Освобождаване от ДДС ==
{{раздел-мъниче}}
Тъй като ДДС се разглежда като данък върху [[потребление]]то, то [[износ]]ът на [[стока]] от страната или предоставяне на [[услуга]] в чужбина (за страните от ЕС - извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява.
В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. На практика данъкът е въведен през 1994 г. с първоначална ставка от 18 процента. От 01 юли 1996 г. ставката се увеличава на 22 процента, но от 1 януари 1999 г. се намалява на 20 процента<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.contabil.bg/news/kratka-istoriia-na-dds-po-svieta| заглавие=Кратка история на ДДС по света |достъп_дата = 20 март 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.
 
Тъй като ДДС се разглежда като данък върху [[потребление]]то, то [[износ]]ът на [[стока]] от страната или предоставяне на [[услуга]] в чужбина (за страните от ЕС - – извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. При внос на стоки в [[Европейския съюз]] се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.
През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на данъка върху покупките на стоки или услуги.
 
== Източници ==
Line 21 ⟶ 23:
* [http://www.vat-calculator.net/dds-kalkulator/ ДДС Калкулатор]
* [http://balans.bg/91-zakon-za-danyk-vyrhu-dobavenata-stojnost-rezume/ Експертно резюме на Закона за данък върху добавената стойност]
 
 
[[Категория:Данъци|добавената стойност]]