Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
Роден е през 1847/1848 година в [[Кайляри|кайлярско]]то село [[Емборе]], тогава в Османската империя. Син на [[цариград]]ски градинар. Първи братовчед е на [[Христо Върбенов|Христо]], [[Наум Върбенов|Наум]] и [[Никола Върбенов]]и.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 26.</ref> Завършва основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]], а по-късно във френски лицей и в българското училище при църквата [[Свети Стефан (Цариград)|„Свети Стефан“]]. Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника отпечатани в печатница [[Македония (печатница)|„Македония“]] – в 1867 година „Букварь за употр{{Уникод|&#x463;}}беніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина [[Димитър Узунов (общественик)|Димитър Узунов]] и „Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чіе)“,<ref>Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нар{{Уникод|&#x463;}}чіе) отъ Д. В. Македонскый, Царгийградъ. Въ Книгопечатниц{{Уникод|ѫ}}-т{{Уникод|ѫ}} на Македоніѭ. 1867.</ref> а в 1868 година – „Скратенъ православенъ катехизисъ“, от които е запазен само екземпляр от втория.
 
Преподава гръцки език във [[Влахоклисура]] в 1867 година, но поради конфликт с местните власти, е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в [[Струга]], [[Битоля]] (1868 – 1869) и [[Воден]] (1869 – 1870).<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> Като воденски български учител заедно с [[Георги Гогов]] е делегат от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година и участва активно при конституирането на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи [[Павел Божигробски]] за воденски владика. Пише във вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:
 
{{цитат|Македонцыт{{Уникод|&#x463;}} не с{{Уникод|ѫ}} цинцари, нито другъ н{{Уникод|&#x463;}}кой народь, но чисты Българы...<ref>Македония, брой 7, 16 февруари 1871.</ref>}}