Древногръцка архитектура: Разлика между версии

'''Древногръцката архитектура''' се развива в периода от около 9 в. пр.н.е. до първи век (като се вземе предвид, че най-ранната запазена каменна структура датира от 7 век пр.н.е.), т.е. тук се изключват образците от по-ранните [[егейски цивилизации]]. Влиянието на гръцките архитектурни постижения върху римляните е толкова значително, че римската имперска архитектура възприема много гръцки елементи в практиката си<ref name="">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.khanacademy.org/humanities/ancient-art-civilizations/greek-art/beginners-guide-greece/a/introduction-to-greek-architecture | заглавие=Introduction to Greek architecture |достъп_дата =16 март 2018 |фамилно_име=Becker |първо_име= Jeffrey A.|дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>.

Поради голямата значение на [[ХрамРелигия в Древна Гърция|религията в древногръцкото общество]], [[храм]]ът е най-разпознаваемата гръцка структурапостройка, макар че в архитектурно отношение разнообразието им е голямо. Гръцкият термин за храм означава [[жилище]] ({{lang-el|ὁ ναός}}, ho naós). Първите [[Светилище|светилища]] се строят в чест на бог-покровител и са изградени от нетрайни материали – дърво и кирпич, за да защитят грубо изработена [[скулптура]] на бога (''ксоанон''), а отвън ималоима [[олтар]] за [[Животинско жертвоприношение|животински жертвоприношения]]. Постепенно в интериора на храма се появяват [[Колона|колони]], които по-късно се преместват на фасадата. Най-накрая основният корпус бива ограден с редица колони (''перистил'' или ''периптерна'' колонада), превърнал се в една от най-характерните черти на гръцката архитектура. Входът към храма е най-често [[портик]] с отворени стени<ref name="EA">{{cite book |title= Енциклопедия на архитектурата |last=Коул |first= Емили, гл. редактор|authorlink= |coauthors= |year= 2008|publisher= ИК „Труд“|location= София|isbn=978-954-528-833-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} с. 94 – 7</ref>.

Богомолците се събират отпред или около храма. Само жреците имат достъп до вътрешността. Вътрешната украса е много по-скромна от фасадата<ref name="EA"/>.

Основната правоъгълна форма на храма се появява още през 10 век пр.н.е. – това е проста стая с издадени странични стени (''анти'', „antae“) при входа, които образуват плитък [[портик]] с колони. Най-малките храмове са дълги около 25 метра, но болшинството са с дължина между 30 и 60 метра. Най-големите достигат 90 – 120 м - – например недовършеният храм на Зевс Олимпийски (Olympeion) в [[Агридженто]], Сицилия. Тази форма остава непроменена в течение на векове. От 8 век пр.н.е. нататък в строителството навлизат по-солидни материали – камък и особено [[мрамор]].