Елизабет I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълвам увода с три параграфа, останали непреведени |
формат изт |
||
Ред 29:
'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}; родена на 7 септември 1533 г., починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen''), Глориана (''Gloriana'') или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess''). Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва [[лейди]] [[Джейн Грей]] според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и затворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.
Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица.<ref>„I mean to direct all my actions by good advice and counsel.“
В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици.<ref name="starkey5">Starkey ''Elizabeth: Woman'', 5.</ref> Един от нейните девизи е „''video et taceo''“ („Виждам, но не казвам нищо“).<ref>Neale, 386.</ref> Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (''Regnans in Excelsis'', 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода 1585 – 1604 се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на [[Непобедимата армада]] през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи.
Ред 246:
Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си.<ref>„Имам намерение във всичките си действия да се ръководя от добри съвети и мъдри съветници.“ Първата реч на Елизабет като кралица, [[Хатфийлд хаус]], 20 ноември 1558 г. Loades, 35.</ref> Наистина, тя се уповава много на [[Таен съвет на Обединеното кралство|група доверени съветници]], водени отначало от [[Уилям Сесил]], [[барон Бъргли]], а към края на царуването от неговия син, [[Робърт Сесил]]. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната [[Англиканска църква]].
В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си.<ref name=starkey5
Макар че Елизабет е предпазлива във външната политика и само половинчато поддържа неефективните, зле подсигурени военни кампании в [[Холандия]] (срещу испанците), [[Франция]] и [[Ирландия]], в съзнанието на народа името ѝ завинаги остава с победата над [[Непобедимата армада]] през 1588 г.
Ред 252:
Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на [[Англия]] по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като [[Златен век (история)|Златен век]] на Елизабет или [[Елизабетинска епоха]] в историята на [[Англия]]. По това време пишат драматурзите [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и [[Бен Джонсън]], философът [[Франсис Бейкън]]. Мореплавателят [[Франсис Дрейк]] става първият англичанин, обиколил света, а [[Уолтър Роли]] и [[Хъмфри Гилбърт]] поставят началото на английската колонизация на [[Северна Америка]]. Основана е и [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]].
Някои историци са по-резервирани в оценката си. Те описват Елизабет като избухлив,<ref>През 1593 г. по време на кризата около прекръстването на [[Анри IV]], френският посланик моли [[Уилям Сесил]] „Защитете ме със своята мъдрост от гнева на тази велика принцеса; защото в името на бога, когато я видя разгневена срещу някой човек, който и да е той, ми се иска да съм в Калкута, страхувайки се от гнева ѝ както от самата смърт.“. John Lothrop Motley; History of the United Netherlands, 1590 – 99 г.</ref> понякога нерешителен владетел,<ref>Somerset, 729.</ref> който има повече късмет, отколкото заслужава. Към края на царуването, серия от икономически и военни проблеми отслабват популярността ѝ. Елизабет е призната за харизматичен държавник и упорито оцеляваща владетелка в епоха, когато правителството в Англия е нестабилно и монарсите в съседните страни имат сериозни вътрешни проблеми, застрашаващи троновете им. Такъв е случаят с [[Мария Стюарт]], съперничката ѝ от Шотландия, която претендира и за английския престол. Елизабет я изпраща за дълги години в заточение и в крайна сметка я екзекутира през 1587 година. След кратките царувания на нейните брат и сестра, нейните 44 години на трона осигуряват стабилност, която е добре дошла за кралството, и помагат за изграждането на чувство за национална идентичност.<ref name=starkey5
== Наследство ==
Елизабет е оплаквана от мнозина от поданиците ѝ, но други въздъхват с облекчение.<ref name =Ld>Loades, 100 – 101.</ref> Очакванията към крал Джеймс са високи и първоначално той откликва, като приключва войната с Испания през 1604 г. и намалява данъците. До смъртта на Робърт Сесил през 1612 г. правителството работи в значителна степен по същия начин като преди.<ref>Willson, 333.</ref> Управлението на Джеймс обаче става непопулярно, когато той се заобикаля с придворни фаворити и през 20-те години на XVII век настъпва носталгично възраждане на култа към Елизабет.<ref name=somerset726>Somerset, 726.</ref> Тя е прославяна като защитила протестантската кауза и установила [[Златен век]], в противоположност на Джеймс, описван като католически симпатизант и царуващ над корумпиран двор.<ref>Strong, 164.</ref> Триумфалният имидж, култивиран целенасочено от Елизабет към края на управлението ѝ на фона на военни и икономически трудности<ref>Haigh, 170.</ref>, е възприет буквално и нейната репутация расте. Царуването на Елизабет се идеализира като време, когато короната, парламентът и църквата са постигнали баланс.<ref>Dobson and Watson, 257.</ref>
Този образ на Елизабет, нарисуван от нейните протестантски привърженици в началото на XVII век, се оказва траен и влиятелен.<ref>Haigh, стр. 175 – 182.</ref> Спомените за нея се появяват и по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], когато страната отново се намира на ръба на нашествие.<ref>Dobson and Watson, стр. 258.</ref> През [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], Елизабетинската легенда е адаптирана за актуалната имперска идеология.<ref name=Ld/> Епохата на Елизабет е представена като епоха на [[рицар]]ство, резюмирана от придворни срещи между кралицата и мореплаватели като Дрейк и Роли. Подобно отношение има в средата на XX век. Историци от този период като Джон Нийл (1934 г.) и Алфред Раус (1950 г.) тълкуват царуването на Елизабет като златна епоха на прогреса<ref>Haigh, стр. 182</ref>, но те също идеализират кралицата. Тя винаги прави всичко правилно; по-неприятните ѝ черти са игнорирани или обяснени като признаци на стрес.<ref>Kenyon, стр. 207</ref>
| |||