Легион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 35:
Към започването на [[Първа пуническа война|Пуническите войни]] числеността на легионите била увеличена до 5 000 -5 200 човека (броят на войниците в една центурия нараснал на 80). Освен това към легионите били добавени и отряди на римските съюзници allae (криле) под командването на [[префект]]и. въведени били и вспомагателни отряди – [[Помощни войски (римска войска)|ауксилия]] (auxilia).
[[Кавалерия]]та equites се деляла на лека и тежка. [[Тежка кавалерия|Тежката кавалерия]] се набирала измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. 300-те кавалериста, които съставлявали легионната конница били организирани в 30 подразделения (декурии) под командването на декурион. Впоследствие през II в. пр.н.е. легионната конница била реорганизирана в 10 ескадрона – турми (от 30 човека), във всяка от имало по три декуриона, командващи съответната декурия.
Освен тежката кавалерия била формирана и лека такава. Тя се набирала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията ѝ била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценели много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона. Това имало понякога плачевни последствия – например при битката при [[Кана]] (216 г. пр. н.е.) След Втората Пуническа война конницата се набирала главно сред нумидийците.
| |||