Томас Йънг: Разлика между версии

| роден-място = [[Милвъртън<br>(]], [[Съмърсет]], [[Англия]])

| починал-място = [[Лондон]], ([[Англия]])

| националност = {{Англия|английска}}

| вложкибрак = {{Личност/УченЕлиза Максуел (ж. 1804 –1829)

'''Томас Йънг''' ({{lang-en|Thomas Young}}), известен и като '''Томас Юнг''', е [[Англия|английски]] [[учен]] [[енциклопедист]] с голям принос в изследването на [[светлина]]та и [[зрение]]то, в [[механика]]та, [[физиология]]та, [[Език (лингвистика)|езикознанието]], музикалната хармония и [[египтология]]та.<ref>https://www.britannica.com/biography/Thomas-Young</ref> Доказва, че светлината се разпространява под формата на вълни. След време [[Айнщайн]] открива, че при определени условия светлината има поведение на поток от частици ([[фотон]]и);, това е т.&nbsp;нар. корпускулярно-вълнов дуализъм в [[квантовата механика]].

Томас ЙънгРоден е роден на&nbsp;[[13&nbsp;юни]]&nbsp;[[1773]] г.година в&nbsp; [[МилвъртънМилвертън]], графство ([[Съмърсет]], Англия). Той е, най-голямото от десетте деца в семейството на заможен търговец. ЗапочваНаучава се да чете още на две години. Едва осем годишен започва да се занимава с [[математика]] и [[геодезия]]. На 14-годишна възраст вече знае [[гръцки език|гръцки]] и [[латински език|латински]] и е запознат с [[френски език|френския]], [[италиански език|италианския]], [[немски език|немския]], [[иврит|еврейския]], [[турски език|турския]], [[арабски език|арабския]], [[персийски език|персийския]] и [[сирийскиСирийски език|сирийския]] език]].

Йънг започва да учи [[медицина]] през 1792 г. Премества се в [[Единбург]] през 1794 и година по-късно &mdash; в германския град [[Гьотинген]], където получава [[научна степен]] по [[физика]] през 1796 г. През 1797 г. прекъсва заради смъртта на чичо си &mdash; [[Ричард Броклесби]], който му оставя огромно наследство, правейки го финансово независим. Йънг използва наследеното богатство за провеждане на различни научни опити. През 1799 г. се установява като лекар в [[Лондон]]. Публикува първите си академични статии анонимно, за да запази репутацията си на лекар.

През 1801 г. Йънг е назначен като [[професор]] по [[естествена философия]] (главно [[физика]]) в [[Кралски институт на Великобритания|Кралската институция]]. На следващата година е назначен за външен секретар на [[Кралско дружество|Кралското общество]], в което членува от 1794 г. През 1803 г. напуска професорското си място, страхувайки се, че задълженията му ще попречат на медицинската му практика. Същата година доказва, че светлината се разпространява под формата на вълни, което е най-голямото му откритие. За първи път идеята за светлинните вълни идва от [[Кристиан Хюйгенс]], който използва сложни математически изчисления. Томас Йънг използва [[Експериментът с двата процепа|експеримента с двата процепа]], за да докаже твърдението на Хюйгенс.

През 1811 г. Йънг става лекар в болницата „Свети Георги“. През 1814 г. участва в комитета по безопасност на газовото осветление в Лондон. През 1816 г. е секретар на комисия, натоварена с изследване на задачата за дължината на секундното махало ([[махало]] с период точно&nbsp;2&nbsp;секунди). През 1818 г. става секретар на „Борда''Борда на географската дължина“дължина''&nbsp;&mdash; специална комисия, която провежда конкурс за създаването на точен метод и уред за измерване на [[географска дължина|географската дължина]] в открито море. Конкурсът е спечелен от Джон Харисън&nbsp;&mdash; изобретателя на [[хронометър]]а.

Томас Йънг се смята също за основател на физиологичната [[оптика]]. През 1793 г. той обяснява [[Акомодация|акомодацията]] на [[око]]то (способността му да вижда ясно на различни разстояния) чрез промяна в извивката на кристалната леща. Йънг е първият, който описва [[Астигматизъм|астигматизма]] (1801 г.). В лекциите си той формулира хипотеза (по-късно развита от [[Херман фон Хелмхолц]]), че възприемането на [[цвят (оптика)|цветовете]] зависи от присъствието на три конични клетки, които отговарят на [[Червен цвят|червен]]а, [[зелен]]а и [[Виолетов|виолетова]] светлина. Тази теория, известна като [[Теория на Йънг-Хелмхолц|теория на Йънг—Хелмхолц]], е доказана експериментално през 1959 г.