Пантюркизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
Замяна на файла „MHP_flag.svg“ с Milliyetçi_Hareket_Partisi_Logo.svg
Ред 11:
Възникването на концепцията и идеологията на пантюркизма не може да бъде извадена от контекста на [[голямата игра]], още повече, че тя касае борбата за сфери на влияние между [[велики сили|великите сили]] именно в страните от т.нар. [[Голям Иран]] и [[Средна Азия]].
 
[[File:MHPMilliyetçi flagHareket Partisi Logo.svg|thumb|Флагът на турските пантюркисти]]
Зад идеята на пантюркизма наднича стратегическия замисъл на британската политика да противопостави на Русия и Персия – [[Османска империя|Османската империя]]. След като Руската империя се връща на световната имперска сцена като първа цигулка с успеха си в [[Руско-турска освободителна война|руско-турската освободителна война]], през 1883 г. в Османската империя започва да излиза вестник „Терджюман“ (Преводач), списван от лидера на [[кримски татари|кримско-татарската общност]] край [[Босфор]]а, педагог и писател – [[Исмаил Гаспрински]]. Именно на страниците на този вестник се развива изпърво идеята за консолидация на всички т.нар. тюркски народи. Тази идея първоначално търси главно общата етническа основа сред кримските татари, [[Волжки татари|волжките татари]] и [[азербейджан]]ските интелектуалци в контекста на модерната по него време [[расова теория]]. Прави впечатление насочеността на пантюркизма къмто великоруските предели и в частност към ханствата покорени от [[Иван Грозни]] по времето на реализацията но проекта „[[Трети Рим]]“. Гаспински се заема с първите лингвистични стъпки за обяснение на общия произход на всички тюркски езици, като практически съдейства за изчистването към опростена форма на стария турски език – чрез премахване от него на всички персийски и арабски заемки. Неговият замисъл не е оригинален, а подражателен, и се изразява в идеята, този вече изцяло [[турски език]] да се превърне в общ език на всички тюркски народи по света. Идеята на Гаспински, макар и не буквално, е взаимствана и приложена от [[Кемал Ататюрк]]. Тя лежи в основата на създаването на съвременния турски език, който е приемник на [[османски език|османския език]], спрямо когото съвременния турски се различава доста.