Уикипедия

Винишка афера: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 6x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Картинка:Memoir of Dimitar Markov to Halil Rifat Pasha 19.01.1898 -1.tiff|мини|дясно|250250п|Мемоар на българския дипломатически агент в Цариград [[Димитър Марков (дипломат)|Димитър Марков]] от името на българското правителство до Великия везир [[Халил Рифат паша]] за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера, 19 януари 1898 г., стр 1]]
[[Картинка:Memoir of Dimitar Markov to Halil Rifat Pasha 19.01.1898-2.tiff|мини|дясно|250п|Мемоарът на Марков, стр. 2 и 3]]
[[File:Skopje Vilaet Prison Ottoman Postcard.jpg|мини|250п|Скопският вилаетски затвор]]
Ред 19:
Учительтъ отъ с. [[Дедино (Община Конче)|Дѣдино]] (Радовишко) Хр. Георгиевъ е битъ петь вечери наредъ, обесванъ е съ главата надолу и езика му е хващанъ съ нагорещена маша. Обезчестени сѫ въ сѫщото село: Спасена Георгиева и момитѣ: Катерина Янева и Зоя Илиева. И дветѣ първи умрѣха отъ изнасилване.
 
Именуемитѣ Кара Тасе, Пане Пищоло, Василъ Лъската, Гьошо Икономски и Коце Бакалчето — – всички родомъ отъ гр. [[Щип]]ь, следъ като получиха по 40 камшици и дипчици, презъ цѣли 24 часа бидоха държани по на единъ кракъ и бити, когато омаляваха. Василъ Лъската умрѣ отъ жестоки изтезания.
 
Свещеникътъ попъ Димко отъ с. [[Свети Никола (град)|Свети Николе]] (Щипско) биде обезчестенъ отъ войници.
Ред 27:
Учительтъ въ гр. Кратово [[Йосиф Даскалов|Йосифъ Даскаловъ]] е жестоко изтезаванъ, горенъ съ желѣзо въ устата и anus-а.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 76.</ref>}}
 
Според [[Христо Силянов]] жертвите на аферата са 218 убити, бити и изтезавани (5 убити, 5 умрели от изтезания, 111 бити, 85 изтезавани, 13 жени и мъже обезчестени); 528 арестувани в казалийските затвори и в Скопие; 300 забегнали в България 300. По-голямата част от пострадалите са селяни, но пострадва значително и българската интелигенцията - – изтезавани са 27 учители и 13 свещеници; арестуваните учители са 30, духовни лица - – 12; управители на училища - – 3; избягалите учители са 10, свещениците - – 11.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 77.</ref> В България правителството открива специални столови, в които се изхранват бегълците<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.90.</ref>.
 
На 19 януари 1898 година българският дипломатически агент в Цариград [[Димитър Марков (дипломат)|Димитър Марков]] изпраща от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера. Марков прави преглед на мерките предприети от османското правителство и изтъква, че само във вилаетския затвор в Скопие има задържани 592 българи, от които 60 учители и свещеници. В България стават многобройни митинги за спиране на турските насилия.<ref>{{cite book |title= Политическа и дипломатическа история на България, том XVIII |last= Генов |first=Г. П |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Ваньо Недков |location=София |isbn= |pages=77 |url= |accessdate=}}</ref> В стремежа си да спре разкритията и издевателствата на властта, [[Гоце Делчев]], [[Христо Матов]] (от Скопие) и други дейци на ВМОРО започват да организират голяма чета в България, чиято цел е да нападне с. Виница и да унищожи архивите, но под натиска на чуждестранните дипломатически представители и поради реакцията на общественото мнение в България в края на февруари 1898 г. османските власти освобождават по-голямата част от арестуваните. През 1898 г. 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в [[Бодрум кале]] в [[Мала Азия]], а други двама получават по-кратки присъди. Някои от участниците в разбойническото нападение са заловени и осъдени в България, а предателят Георги Иванов от Виница е осъден на смърт и разстрелян от [[Мице Блатцалията]].
Ред 35:
! Номер !! Име !! Родно място !! Длъжност
|----
|| 1 || [[Петър Попарсов]] || [[Богомила]] || главен учител на българските училища в Щип<ref name="Божинов">Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878- – 1913, София 1982, с. 100.</ref>
|-
|| 2 || [[Мише Развигоров]] || [[Щип]] || учител в [[Ново село (Община Щип)|Ново село]]<ref name="Божинов" />
Ред 58:
 
== Последствия ==
В резултат на Винишката афера ВМРО губи много оръжие, претърпява морални щети, лишава се от ценни кадри, а османските власти започват да гледат с нарастващо недоверие българското население в [[Македония (област)|Македония]]. Тази афера е съизмерима с други удари, които организацията претърпява впоследствие - – [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] в [[Костур (град)|Костурско]] (1901), [[Солунски атентати|Солунските атентати]] (1903), последствията от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. и други, но е първата от този мащаб.
 
Аферата разкрива нуждата от повече ефективност в действията на революционната организация при подобни кризи, когато е необходимо да се даде убежище на преследваните и да се спрат предателствата. Тя ускорява създаването на постоянни районни чети на ВМОРО, усъвършенстването на нелегалните канали за бягство към България. Смята се, че тази афера е един от поводите за масовизирането на ВМОРО и активизирането на действията и&#768; сред селското население. Както пише Силянов, вследствие на мерките, предприети след Винишката афера, „Организацията от проповедническа, административна и градска се превръща в масова и активно-борческа“.<ref>[http://www.macedonia-science.org/gallery/albums/userpics/10001/10o1.jpg „Илюстрация Илинден“, брой 1, стр. 16]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Винишка_афера“.