Древногръцка скулптура: Разлика между версии

В скулптурата има няколко постоянни общоелински митологични теми: [[Гигантомахия]], [[Амазономахия]], [[Кентавромахия]],[[Троянската война]], [[Херакъл|Херакловите]] подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументалната скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – [[Фибула|фибули]], оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и т. н. Религиозните сюжети намаляват в репертоара на скулптурите от IV в. насетне. В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, които са съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или са били прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота, не и за тялото на момичето/жената. В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота.