Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

м
Грешки в статичния код: Неправилно вложен таг с различно визуализиране в HTML5 и HTML4; форматиране: 7x тире-числа, 2x заглавие-стил, 7 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-използувал +използвал))
м (Грешки в статичния код: Неправилно вложен таг с различно визуализиране в HTML5 и HTML4; форматиране: 7x тире-числа, 2x заглавие-стил, 7 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor))
[[File:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829 г.]]
 
'''Въстанието в Тракия 1829''' избухва в хода на поредната [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и обхваща Тракия от [[Сливенско]] през [[Сакар]] до [[Странджа]] и [[Малък Самоков]] в [[Лозенградско]]. Българите присъединават своите отряди към руските и самостоятелно срещу турската власт.<span>
 
<span>Фактически започва на 16 февруари с щурма на русите превзел Созопол, когато се формира българският първият голям въстанически отряд воден от [[Стойко Маврудов]]. Cлед влизането на 20 август в [[Одрин]] на ген. [[Дибич-Забалкански|Дибич Задбалкански]] обхваща и равнинните райони на [[Одринска Тракия]] от Одрин, [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Люлебургас]] до [[Чорлу]] където българите отхвърлят турската власт и поставят исканията си за освобождение.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—18291828 – 1829 г., „Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар“, стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_11.html Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия, С 2002 г. 11. Историята на Димитър Арнаутина, л.3.]</ref><ref name=":1">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова]</ref> <span>През септември 1829 в [[Котел]] кап. [[Георги Мамарчев]] се готви със своите няколкостотин четници да обяви в [[Велико Търново|Търново]] възстановяването на България, но Одринският мир е сключен на 2 септември и българите не получават нищо, освен „правото“ да се изселят в Русия.
 
<span><span>Западните сили Британия, Франция и Австрия, недвусмислено са готови да се намесят в полза на Турция <ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Дибич Забалкански и Сливен]</ref>.<span><span> Русия няма ресурс успешно да им се противопостави, кап. Мамарчев е арестуван от пратените 200 казаци, а ген. Дибич заявява ясно на българската депудация: ''„Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!“'', въстанието е прекратено и към 150 000 българи от Тракия са принудени страхувайки се от турски безчинства да се преселят в Бесарабия.
 
== Събития ==
В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на чело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с .[[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120. Тези доброволчески войски достигат до Адрианопол.
 
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Българите помагат  армията да бъде преведена бързо и незабелязано през Стара планина през Айтоския и Върбишкия проход и от нея е превзет Анхиало на 11 юли (стар стил), помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829,  Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след  решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използвали поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен.
 
В Созопол още през февруари е сформирана специална доброволческа команда начело със [[Стойко Маврудов]] от с. Граматиково, която се заема и със задачата да обедини въоръжените сили на българите от Причерноморието. Нейни пратеници стигнали до Малък Самоков, Лозенград, Бабаескийско, Одринско и десетки други селища. Навсякъде те били уверявани от местните старейшини, че ще пометат султанската власт, стига да им се помогне с модерно руско оръжие. Руският гарнизон установил се в Созопол дава 2000 нови пушки изпратени от [[Одеса]] на възстаналите българи да защитеват освободената с въстанието от тях територия<ref name=":0"></ref>.
 
== Бойни действия ==
Българите на Стойко Маврудов участват заедно с руснаците в  щурма на [[редут]]ите и овладяването на [[Созопол]] на 16 февруари 1829 г.<ref>Ради Боев, Антитурското движение на населението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828 – 1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С 1970.</ref>
 
На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд.  Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333</ref>
 
На 30 юли 1829 г. когато русите и съпровождащите ги българи щурмуват 20 000 османски корпус средоточен в Сливен, турците най-неочаквано са ударени съкрушително от български отряд въстанници, въоръжени с укрито оръжие и боеприпаяси от несъстоялото се „Сливенско въстание през 1821“ и тукашния комитет на освободителното “Тайно братство“ на [[Иван Селимински|д-р Иван Селимински]] през 1825 г., противника бързо е разгромен от общия напор на руси и българи.<ref>[http://naaf.from-bulgaria.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=594&Itemid=143 Димитър Стойчев, Дипломацията в международните конфликти през ХVІІІ- ХІХ в. и Освобождението на България]</ref>
 
== Одринския мир ==
На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия.  В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие.
 
<span>След подписването на 14 септември 1829 на </span>[[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]]<span> сложил край на войната българските отреди са разформировани. </span>Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500 – 600 от съратниците си в Котел и запачва да организира въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска, [[Габровска област|Габровска]] и [[Търново|Търновска област]] и в Търново да се провъзгласи освобождението на България, но руското командване убедило се в сериозността на намерението му противодейства. Мамарчев е арестуван, от пратените в началото на пролетта 200 казаци за да не предизвика международни усложнения, събраните хора са разпуснати и след това капитана е освободен, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.<ref>[http://www.heritagebg.net/nauki/item/354-georgi-mamarchev Георги Мамарчев, Наследствмо БГ]</ref><ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев, жертва на руско-турски репресии.]
</ref> Ръководителите на българското националноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''“, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>и т.н</span>''.''<span class=""> <ref name=":12">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова, стр.87 – 88]</ref>, но мирът вече е сключен и той не дава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за „амнистия“ и коварното „право“ да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] –  "„ един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия."
 
== Последици ==
С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Дава се свобода на Гърция и потвърждава автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но по никакъв начин не компенсира българите за участието им в тази и предишните руски войни. Контрибуциите, които Турция трябва да изплати на Русия, са изчислени на 10 милиарда холандски дуката. Императорът дава на Дибич званието фелдмаршал и го награждава с ордените Св. Андрей и Св. Георги – първа степен и с парична награда от 1 милион златни рубли. На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски, освен от Силистра където оставали до 1836 г. като гаранция за изплащане на договорената контрибуция.
 
* Центральный государственный военно-исторический архив, фонд Молдовской армии.
* Центральный государственный исторический архив в Ленинград, фондовете Канцелярии Первой департамент, Совет министра внутреных дел и др.
* Н. А. Лукиянович. Описание турецкой войны 1828 и 1829 годов, ч. I—IV, СПБ., 1844—18471844 – 1847.
* Ст. Романски. Българите във Влашко и Молдова. Документи. С., 1903.
* Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1—31 – 3, СПб., 1906—19071906 – 1907.
* В. Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972.
* Р. Боев. Българите в Руско-турската война от 1828—18291828 – 1829 г. Известия на Националния военноисторически музей, т. IV, С., 1980.
* Ст. Дойнов. Преселнически движения от българските земи по време на руско-турските войни през първата половина на XIX в. Българското възраждане и Русия, С., 1981.
* Балчо Нейков. Сбирки от народния живот. Море – литературно-художествен алманах, Бургас, 1982.
* Джеймс Алекзандър: ''Пътешествие до мястото на военните събития в Ориента през Русия и Крим в г. 1829'' , В В. Тодорова: ''Английски пътеписи за Балканите'' , София, 1987, 687- – 720
* Иван Карайотов , Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.''
* Боевая летопись русского флота, М 1948, стр. 204.
* Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32- – 33
 
{{Български въстания срещу османската власт}}