Тракийско въстание (1829): Разлика между версии

'''Въстанието в Тракия 1829''' избухва в хода на поредната [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турска война]] и обхваща Тракия от [[Сливенско]] през [[Сакар]] до [[Странджа]] и [[Малък Самоков]] в [[Лозенградско]]. Българите присъединават своите отряди към руските и самостоятелно срещу турската власт.<span>

<span>Фактически започва на 16 февруари с щурма на русите превзел Созопол, когато се формира българският първият голям въстанически отряд воден от [[Стойко Маврудов]]. Cлед влизането на 20 август в [[Одрин]] на ген. [[Дибич-Забалкански|Дибич Задбалкански]] обхваща и равнинните райони на [[Одринска Тракия]] от Одрин, [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Люлебургас]] до [[Чорлу]] където българите отхвърлят турската власт и поставят исканията си за освобождение.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/ss/ss_4.html Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—18291828 – 1829 г., „Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар“, стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_11.html Димитър Г. Войников, Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия, С 2002 г. 11. Историята на Димитър Арнаутина, л.3.]</ref><ref name=":1">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова]</ref> <span>През септември 1829 в [[Котел]] кап. [[Георги Мамарчев]] се готви със своите няколкостотин четници да обяви в [[Велико Търново|Търново]] възстановяването на България, но Одринският мир е сключен на 2 септември и българите не получават нищо, освен „правото“ да се изселят в Русия.

<span><span>Западните сили Британия, Франция и Австрия, недвусмислено са готови да се намесят в полза на Турция <ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Дибич Забалкански и Сливен]</ref>.<span><span> Русия няма ресурс успешно да им се противопостави, кап. Мамарчев е арестуван от пратените 200 казаци, а ген. Дибич заявява ясно на българската депудация: ''„Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!“'', въстанието е прекратено и към 150 000 българи от Тракия са принудени страхувайки се от турски безчинства да се преселят в Бесарабия.

== Събития ==

В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Българите помагат  армията да бъде преведена бързо и незабелязано през Стара планина през Айтоския и Върбишкия проход и от нея е превзет Анхиало на 11 юли (стар стил), помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829,  Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след  решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използвали поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен.

Българите на Стойко Маврудов участват заедно с руснаците в  щурма на [[редут]]ите и овладяването на [[Созопол]] на 16 февруари 1829 г.<ref>Ради Боев, Антитурското движение на населението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828 – 1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С 1970.</ref>

На 28 март турска войска от 4 000 пехота и 1 500 кавалерия щурмува Сзопол, отбраняван от руските моряци и българският отряд.  Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити. След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната.<ref>Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333</ref>

На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия.  В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие.

<span>След подписването на 14 септември 1829 на </span>[[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]]<span> сложил край на войната българските отреди са разформировани. </span>Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500 – 600 от съратниците си в Котел и запачва да организира въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска, [[Габровска област|Габровска]] и [[Търново|Търновска област]] и в Търново да се провъзгласи освобождението на България, но руското командване убедило се в сериозността на намерението му противодейства. Мамарчев е арестуван, от пратените в началото на пролетта 200 казаци за да не предизвика международни усложнения, събраните хора са разпуснати и след това капитана е освободен, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.<ref>[http://www.heritagebg.net/nauki/item/354-georgi-mamarchev Георги Мамарчев, Наследствмо БГ]</ref><ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев, жертва на руско-турски репресии.]

</ref> Ръководителите на българското националноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''“, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>и т.н</span>''.''<span class=""> <ref name=":12">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова, стр.87 – 88]</ref>, но мирът вече е сключен и той не дава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за „амнистия“ и коварното „право“ да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] –  "„ един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия."“

== Последици ==

* Н. А. Лукиянович. Описание турецкой войны 1828 и 1829 годов, ч. I—IV, СПБ., 1844—18471844 – 1847.

* Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1—31 – 3, СПб., 1906—19071906 – 1907.

* Р. Боев. Българите в Руско-турската война от 1828—18291828 – 1829 г. Известия на Националния военноисторически музей, т. IV, С., 1980.

* Балчо Нейков. Сбирки от народния живот. Море — – литературно-художествен алманах, Бургас, 1982.

* Джеймс Алекзандър: ''Пътешествие до мястото на военните събития в Ориента през Русия и Крим в г. 1829'' , В В. Тодорова: ''Английски пътеписи за Балканите'' , София, 1987, 687- – 720

* Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32- – 33