Комисия по досиетата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: Главна буква трябва, а не малка.
допълване по Христов
Ред 1:
'''Комисия по досиетата''' (официално име '''Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия''') е независим държавен орган, създаден със специален закон в края на 2006 г. Тя осъществява държавната политика за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на [[Държавна сигурност]] и разузнавателните служби на Българската народна армия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135540283 | заглавие = Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 20 април 2015 }}</ref>
 
== История ==
По време на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към демокрация]]
въпросът за отношението към бившата Държавна сигурност и съответно за достъпа до архивите ѝ е един от най-спорните. [[Опозиция (политика)|Опозицията]] поставя въпроса на [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]], но без успех. В същото време са предприети тайни действия по прочистването на архивите, които остават неразкрити<ref name = ag>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-06-31-22/2014-02-19-06-32-15 | заглавие = История | достъп_дата = 30 април 2015 | издател = agentibg.com}}</ref>. Законодателни стъпки по регламентиране на достъпа до архивите се предприемат още от [[7 Велико народно събрание]], но те стигат само до сформиране на парламентарна комисия, оглавена от [[Георги Тамбуев]]. Преди тя да представи доклада си през април 1991 г. във в. „Факс“ е публикуван списък с 33 имена на народни представители под заглавието „Списък на доносниците във ВНС“<ref name = ag/><ref name = com>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comdos.bg/Историческа_справка | заглавие = Историческа справка | достъп_дата = 30 април 2015 | издател = comdos.bg}}</ref>.
Ред 7:
През 1992 г. е образувано дело за унищожаването на архиви на ДС. О.з.генерал [[Атанас Семерджиев]] и о.з. генерал [[Нанка Серкеджиева]] са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС<ref name = com/>.
 
През 1994 г. парламентът приема решение, че документите на Държавна сигурност не представляват [[държавна тайна]], но от него няма директни последици, защото липсва процедура за достъп, а и архивите са разпръснати: голяма част продължава да се съхранява в [[МВР]], а друга - – в сформираните след 1989 г. нови специални служби<ref name = ag/>.
 
Първи опит за реално отваряне на досиета е направен след [[Политическа криза в България (1996-1997)|политическата криза през 1997 г.]], когато парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и ''Закон за достъп до документите на бившата ДС'', с който създава комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи [[Богомил Бонев]]. Изготвен е списък с 93 имена на сътрудници на ДС, но в парламента са обявени само 23 след решение на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]]<ref name = ag/>.
Ред 27:
Комисията се отчита пред Народното събрание с доклад на всеки шест месеца.
 
Комисията публикува периодично издания<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8FНашите_издания | заглавие= Нашите издания|достъп_дата = 7 май 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>, сред които най-подробни подборки документи се съдържат в сборниците „Из архивите на ДС“.
 
Всеки гражданин има право на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия и на достъп до съответните документи за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на ''Закона за достъп до обществена информация''.
 
== Противоречия ==
Според анализ на МВР от 1994 г. около 40 процента от архивите на ДС са прочистени по заповед на [[Атанас Семерджиев|ген. Семерджиев]] от 29 януари 1990 г., като специално за работните дела на агентите (агентурни донесения) това касае 75% от случаите<ref name="ДС">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://desebg.com/2011-01-16-11-42-13/3533-2018-04-02-10-03-12 | заглавие=Всички разбират от досиетата на ДС (какво бе пропуснато при прочита на делото „САБИНА“ – Юлия Кръстева) |достъп_дата = 3 април 2018|фамилно_име= Христо|първо_име=Христов |дата=2 април 2018 |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref> Поради това е трудно да се установи пълната дейност на разкритите сътрудници и Комисията много често установява само, че са налични картони за съответния сътрудник и данни в регистъра, което надлежно обявява според буквата на закона. Тази непълнота води до редица разгорещени публични обсъждания след обявяването на принадлежност на някои известни публична личности, например [[Георги Първанов]] (2007), [[Жан Виденов]] (2007), [[Стоян Сталев]] (2008), [[Юлия Кръстева]] (2018) и др. Например Стоян Сталев атакува решението на Комисията пред [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] с аргумента, че липсват собственоръчно подписани документи, но съдът отхвърля иска, като се позовава на факта, че е налице мащабно прочистване на архивите през 1990 г.<ref name="ДС"/>.
 
Друг недостатък на законовата уредба за дейността на Комисията е, че тя няма задължение да интерпретира материалите и да отчита политиката на режима към българите зад граница. Според Христов ДС разделя много ясно българите в чужбина на две категории: лоялни към [[БКП]] и изменници на родината, причислявани към т. нар. „вражеска емиграция“.
 
За лоялните тоталитарният режим не прилага рестрикции (те могат безпрепятствено да се връщат в НРБ, близките им сравнително лесно пътуват в чужбина и т. н. Лоялните режимът може да използва явно в прокарване на своята политика, а ДС ги използва неявно, като ги вербува и постига онези цели, които не могат да се осъществят по легален път)<ref name="ДС"/>.
 
Напротив, за представителите на „вражеската“ емиграция е немислимо да се върнат в НРБ, тъй като след оставането им на Запад срещу тях веднага се изфабрикуват задочни присъди (например [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор). Техните близки в България са подложени на тормоз, а събирането на семейства е немислимо. Ако тези „изменници на Родината“ са публични фигури, режимът публично ги заклеймява като [[Предателство|предатели]].<ref name="ДС"/>
 
== Източници ==