Хаджи Христо Българин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 11:
 
== Биография ==
Хаджи Христо е роден във [[воден]]ското село [[Нисия]], тогава в Османската империя, което според гръцка енциклопедия е „българска покрайнина“. Става конен командир в египетската армия на Мехмед али и после [[Хуршид Ахмед паша]]<ref name="il112">Илюстрация Илинден, бр.112, стр.14- – 15</ref>. Според други източници е родом от Татар-пазарджик (днес [[Пазарджик]])<ref>Илюстрация Илинден, бр. 118, стр.4</ref>
 
Бащата и братът на Христо – Ставро загиват в бой с [[османци]]те по време на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] през [[1806]] г. Христо също взима участие във въстанието, но след неуспеха му бяга в [[Босна]], а от там през [[Венеция]], [[Родос]] и [[Кипър]] се прехвърля в [[Александрия]]. Постъпва на служба при албанеца [[Мехмед Али паша]], [[валия]] на [[Египет]]. Отличава се по време на службата с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена, за което се сдобива с прозвището „шахин“ /ястреб/. По-късно преминава на служба в [[Сирия]], където служи при Хуршид паша. Пашата е назначен от [[султан]]а за управител на [[Пелопонес]]. С него и Хаджи Христо се отзовава в [[Морейски еялет|Морея]].
Ред 18:
 
== Участие в гръцкото въстание ==
[[File:Hadzhi Hristo Bulgarin.jpg|мини|200p200п|Портрет на Хаджи Христо Българин]]
Хаджи Христо е приет радушно от водачите на въстанието [[Теодорос Колокоторонис]] и [[Александър Ипсиланти]]. Това му дава възможност да организира български отряд във войната. Личната му храброст и командирски качества се проявяват при [[обсада на Триполица|овладяването на крепостта Триполица]] на 23 септември 1821 г. На неговия отряд се пада главната заслуга са разгрома на войските на [[Махмуд Драмали паша]]. По-нататък се редят подвизите на Хаджи Христо в боевете при [[Фтиотида]], [[Термопили]]те, [[Будница]] и [[Навплион]]. Голям е приносът му за победата при прохода [[Дервенаки]], където турските войски претърпяват едно от най-тежките си поражения. Гръцкият биограф на Хаджи Христо пише: „Този отряд извърши грамадни доказани подвизи, единият от които е прословутия подвиг при Дървенаки на 26 и 27 юли 1822 г.“.