Изходен код: Разлика между версии

'''Изходният код''' ({{lang-en|Source code}}) е сбор от инструкции (заедно с коментарите), написан на разбираем за човека [[език за програмиране]] (може и на повече от един език за програмиране) обикновено като [[текст]]. Изходният код позволява модификация на [[компютърна програма|компютърната програма]], разглеждане на начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия. Той трябва да се [[Компилатор|компилира]], за да се получи програма на [[машинен език]], която може да се изпълнява от [[хардуер]]а. Друг вариант е да се ползва [[Команден интерпретатор|интерпретатор]], който да анализира и да изпълни кода на момента.

Повечето компютърни програми не се разпространяват с техния изходен код, а във вид на [[Изпълним файл|изпълними файлове]], но не и техния изходен код. Ако кодът е включен, тотой е полезнополезен за потребителя, програмиста или системния администратор, за да се разбере действието му, или за да сего промени или допълни успешно дадена програма.

Изходният код главно се използва като начален процес, при които се създава стартираща програма ([[Компилатор|компилирана]] или [[Команден интерпретатор|интерпретирана]]).

[[Програмист]]ите, често намират за полезно да изследват съществуващ код, за да научат техники за програмиране. Споделянето на код между разработчици, често се отбелязва като основен белег необходим за развиването на уменията за програмиране. <ref name=Spinellis>Spinellis, D: ''Code Reading: The Open Source Perspective''. Addison-Wesley Professional, 2003. ISBN 0-201-79940-5</ref> Някои хора смятат изходния код като среда за художествено изразяване.<ref>"„''Art and Computer Programming''"“ [http://www.onlamp.com/pub/a/onlamp/2005/06/30/artofprog.html ONLamp.com], (2005)</ref>

Прехвърлянето на софтуер на други [[Компютърна платформа|компютърни платформи]], обикновено е много трудно без изходния код. Без изходен код прехвърлянето на софтуера може да изисква много ресурси. Възможността за прехвърляне включва [[двоично превеждане]] или емулация на оригиналната платформа.

Софтуерът и придружаващият го програмен код, принадлежи към една от две лицензни групи по отношение на [[Интелектуална собственост|интелектуалната собственост]]: [[свободен софтуер]] и [[патентован софтуер]].

Общо казано, софтуерът е ''свободен'' ако програмният код е свободен за употреба, разпространение, извършване на промени и изучаване и ''патентен'', ако програмния код се пази в тайна или е частна собственост и ограничен. Забележете, че под „свободен”„свободен“ се разбира свобода, а не безплатен. При много лицензи е приемливо да бъдесе плащаноплаща за „свободен софтуер”софтуер“. Първият публикуван лиценз за свободен софтуер, който е публикуван за да дава тези права за свобода, е [[GNU General Public License]] през 1989. GNU GPL първоначално е бил първоначално насочен да бъде използван с [[ГНУ|GNU операционна система]]. По-късно GNU GPL е бил адаптиран и от други не-GNU софтуерни проекти като, например [[Линукс (ядро)|Линукс ядрото]].

За патентования софтуер, се осигуряватважат различни закони за [[Авторско право|защитата на авторското право]], [[търговската тайна]] и [[патент]]иите, за да бъде запазен програмния код затворен. Допълнително много от софтуера идвае придружен със споразумение за крайния потребител ([[EULA]]), което обикновено изрично забранява [[Декомпилатор|декомпилацията]], [[обратното инженерство]], анализа, модифицирането или заобикалянето на защитата от копиране. Видовете защита на програмния код, освен традиционното компилиране до обектен код, включва засекретяване на кода, [[маскиране на кода]] или [[морфиране на кода]].

Обратното инженерство ({{lang-en|reverse engineering}}) представлява процесътпроцес на генериране на изходен код на програма от нейния машинен код. Това е сложен и понякога забранен от автора на програмата процес. Обикновено полученият по този начин изходен код е неразбираем за човек.

КодътСледващите отдолуредове представлявапредставляват програмен код на езика [[C#]] за събиране на две цели числа. След компилиране, се създава изпълним файл, от който се стартира програмата.