Саръчево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
| изглед =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 40.7189
| гео-дължина = 22.6372
| област = Централна Македония
| дем = Илиджиево
Line 22 ⟶ 20:
}}
 
'''Саръчево''' или '''Сараклово''' ({{lang-el|Βαλτοχώρι}}, ''Валтохори'', [[катаревуса]] ''Βαλτοχῶριον'', ''Валтохорион'', до [[1926]] година ''Σαρίτσα'', ''Сарица''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170274 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρίτσα -- Βαλτοχώρι]</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Илиджиево (дем)|Илиджиево]] (Халкидона), област [[Централна Македония]] с 314 жители ([[2001]]).
 
==География==
Line 29 ⟶ 27:
==История==
===В Османската империя===
В 19XIX век Саръчево е село в Солунска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саричовон'' (Saritchiovon), Воденска епархия, живеят 222 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Саръдже (Сараклово) брои 175 жители турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140.]</ref>
 
На 3 декември 1901 година българският търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише:
Line 35 ⟶ 33:
{{цитат|Преди десетина деня при всичките заплашвания на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] с. Саръчево, Солунска кааза се отказа от [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] и призна ведомството на [[Българска екзархия|Св. Екзархия]]. Завчера в неделя мюдюрин с тридесет жандарми отишъл в това село, затворил черквата и училището и интернирал учителя. Селяните протестираха пред [[Хилми паша]] и цивилните агенти.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>}}
 
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Сар{{Уникод|ѫ}}чево'') минава под върховенството на Българската екзархия.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Сариджа'' (Saridja) има 228 жители българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.</ref>
 
През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети. На 16 юли андарти правят опит да влязат и подпалят къщата на местния първенец Кольо Минчев, който успява да ги отблъсне. На 21 август гръцка чета запалва къщите на Стоян Коджаманов и Колю Апостолов, като прави опит да подпали цялото село, но е възпрепятствана от намесата на османска войска.<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 63, 74.</ref>
 
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Сарици'' (Σαρίτσι) е ''славяногласно'' село във Воденската митрополия с 305 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище и детска градина с 36 ученици (18 мъже и 18 жени) и 3 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 - 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: