Уикипедия

Пърси Биш Шели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
общомедия през инфобокс шаблона
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 6x кавички, 6x тире, 3x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Хоршъм]], [[Великобритания]]
| починал-място = [[Тиренско море]]
| брак = Хариет Уестбрук (1811–18161811 – 1816; до смъртта ѝ)<br>Мери Шели (1816–18221816 – 1822; до смъртта му)
| деца =
| сайт =
Ред 34:
== Биография ==
=== Образование и първи творби ===
Пърси Биш Шели е син на Тимъти Шели, депутат в парламента от партията на [[виги]]те, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в [[Съсекс]] и получава първоначалното си образование у дома. През [[1802]] постъпва в училище в Брентфорд, а през [[1804]] — – в [[Итън Колидж|Итънския колеж]].
 
През [[1810]] Шели постъпва в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. По това време публикува първата си книга, [[готически роман|готическия роман]] ''„Zastrozzi“'' (''„Застроци“''; 1810), както и ''„Original Poetry by Victor and Cazire“'' в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка ''„Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“'', може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.
Ред 45:
Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за [[Шотландия]] с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в [[Лондон]]. Семейство Уестбрук привидно осъждат бягството, но тайно поощряват връзката на дъщеря си с бъдещия баронет. След женитбата им на [[28 август]] 1811, Шели кани състудента си Хог да гостува в дома им, но го отпраща, когато последният започва да досажда на Хариет. Заедно с тях по настояване на съпругата му живее и по-голямата ѝ сестра Елизабет Уестбрук. Бащата на Шели не одобрява неравния брак и спира издръжката му. През този период Шели посещава Езерната област, където има намерение да пише. Малко по-късно заминават за [[Дъблин]], където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на [[Ирландия]], свобода на мисълта и политически права за [[католицизъм|католиците]].
 
През следващите две години Шели пише и през [[1813]] публикува ''„Queen Mab“'' (''„Кралица Маб“''), утопична поема, пропита с радикалната философия на [[Уилям Годуин]]. По това време Шели, все по-недоволен от почти тригодишния си брак и особено от влиянието на балдъзата си, започва да търси по-подходяща интелектуална среда, като често оставя жена си и двете си деца сами. Хариет и Елизабет се местят при родителите си. Шели започва да учи италиански и да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. Годуин има три добре образовани дъщери —– доведените Фани Имли и Клеър Клеърмонт — – и [[Мери Шели|Мери]], от първата му съпруга, феминистката [[Мери Уолстънкрафт]]. Фани е извънбрачна дъщеря на на Мери Уолстънкрафт и американския търговец и дипломат Гилбърт Имли. Клеър, която наричали като дете Джейн, е извънбрачно дете на Мери Джейн Клеърмонт, втората съпруга на Уилям Годуин. Когато Шели се запознава със семейството, Мери учи в Шотландия. След като тя се завръща в Лондон, Шели лудо се влюбва в нея.
 
[[File:HistorySixWeeksTourMap.png|thumb|HistorySixWeeksTourMap|мини|250px|Пътешествията в Европа от 1814 (червени точки) и 1816 г. (зелени точки)]]
 
През юли [[1814]] Шели изоставя жена си и децата си окончателно и отново заминава, този път с двете 16-годишни момичета — – Мери Годуин и доведената и&#768; сестра Джейн Клеърмонт (по-късно сменила името си на Клеър Клеърмонт). Тримата заминават за [[Европа]], пътуват пеш през [[Франция]], четейки на глас произведенията на Русо, Шекспир и Мери Уолстънкрафт и стигат до [[Швейцария]]. След шест седмици, разорени и обзети от носталгия, те се завръщат в Англия. Там разбират, че Годуин, някогашният привърженик на свободната любов, не одобрява връзката и отказва да разговаря с Мери и Шели.
 
През есента на [[1815]], живеейки близо до Лондон с Мери Годуин и укривайки се от кредиторите, Шели завършва алегорията ''Alastor, or The Spirit of Solitude'' (''Аластор или духът на Самотата''). По това време тя не привлича особено внимание, но по-късно е приета за първата му значима поема. През този период от творчеството си Шели е силно повлиян от [[Уилям Уърдзуърт]].
Ред 72:
[[File:9024 - Roma - Cimitero acattolico - Tomba Percy Bysshe Shelley (1792-1822) - Foto Giovanni Dall'Orto, 31-March-2008.jpg|thumb|Гробът на Шели в Рим]]
 
След това той започва дългата си драма в стихове ''„Prometheus Unbound“'' (''„Освободеният Прометей“''), описваща говорещи планини и демон, който сваля [[Зевс]] от трона му. През 1818- – 19 семейството загубва две деца —– синът Уил умира в [[Рим]], а малката му дъщеря Клара — – по време на поредното преместване. Единственото оживяло дете е Пърси Флорънс, роден във [[Флоренция]] в края на 1819 г.
 
През тези години семейството се мести в различни градове на [[Италия]]. ''„Освободеният Прометей“'' е завършена в Рим, след което през лятото на [[1819]] Шели пише трагедията ''„The Cenci“'' (''„Ченчи“'') в [[Ливорно]]. През същата година, подтикнат и от кръвопролитието в [[Манчестър]] при разтурянето на един митинг с оръжие от полицията (иронично наречено Питърлу по подобие на Уотърлу {{lang-en|Waterloo}}), той пише най-известните си политически поеми (''„The Masque of Anarchy“'', ''„Men of England“'', ''„The Witch of Atlas“''), както и есето ''„The Philosophical View of Reform“'', най-пълното изложение на политическите му възгледи. През [[1821]], вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията ''„Adonais“'' (''„Адонаис“'').
Ред 83:
Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което е [[кремация|кремирано]] на плажа край [[Виареджо]]. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до смъртта и&#768;, а останалите останки са погребани в Протестантското гробище в Рим.
 
== Основни произведения ==
[[File:Joseph Severn - Posthumous Portrait of Shelley Writing Prometheus Unbound 1845.jpg|thumb|Портрет на Шели, пишещ „Освободеният Прометей“{{Br}}''худ. Джоузеф Севърн'', ''1845'']]
* (1810) ''„Zastrozzi“'' (''„Застроци“'')
* (1811) ''„The Necessity of Atheism“'' (''"Необходимостта„Необходимостта от атеизъм"атеизъм“'')
* (1813) ''„Queen Mab“'' (''„Кралица Маб“'')
* (1815) ''„Alastor, or The Spirit of Solitude“'' (''„Аластор“'')
* (1817) ''„Hymn to Intellectual Beauty“'' (''"Химн„Химн за вътрешната красота"красота“'')
* (1818) ''„The Revolt of Islam“'' [http://wikisource.org/wiki/Ozymandias] (''„Бунтът на исляма“'')
* (1818) ''„Ozymandias“'' [http://wikisource.org/wiki/Ozymandias] (''„Озимандий“'')
* (1819) ''„The Cenci“'' (''„Ченчи“'')
* (1819) ''„Ode to the West Wind“'' [http://wikisource.org/wiki/Ode_to_the_West_Wind](''"Ода за западния вятър"'')
* (1819) ''„The Masque of Anarchy“'' (''"Маската„Маската на анархията"анархията“'')
* (1819) ''„Men of England“'' (''"Английски„Английски мъже"мъже“'')
* (1819) ''„The Witch of Atlas“'' (''"Атлас"„Атлас“'')
* (1820) ''„Prometheus Unbound“'' (''„[[Освободеният Прометей]]“'')
* (1820) ''„To a Skylark“'' (''"На„На една чучулига"чучулига“'')
* (1821) ''„Adonais“'' (''„[[Адонаис]]“'')
* (1824) ''„The Triumph of Life“'' („Триумфът на живота“)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пърси_Биш_Шели“.