Летателен апарат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире пред xx минутен
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: кавички (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
Много по-реалистични за технологичните възможности на това време са балоните. Първите по-големи балони, способни да издигат във въздуха хора, се появяват в [[Западна Европа]] през XVIII век, а в края на XIX век са конструирани и първите [[Дирижабъл|дирижабли]], балони със собствено задвижване. През XVII-XVIII век с откритието на [[водород]]а се появяват и първите водородни балони.<ref name="wings-tom">{{Citation | last1 = Crouch | first1 = Tom | title = Wings: A History of Aviation from Kites to the Space Age | publisher = W.W. Norton & Co | year = 2004 | location = New York, New York | isbn = 0393326209}}</ref> Устройството на дирижаблите се усъвършенства – размерите им се увеличават, конструкцията им включва корав скелет и аеродинамично покритие, отделно от газовия балон. Поредица от инциденти, най-известен от които е този с дирижабъла [[Хинденбург]] през 1937 година, слага край на златния век на дирижаблите.
[[Файл:Ибрахим_паша_майстор_Манол.jpg|дясно|мини|Майстор Манол пред джамията "Ибрахим„Ибрахим паша"паша“, съвременен ансамбъл в центъра на Разград]]
Човечеството винаги е гледало към небето и птиците, които го владеят. Мечтата за полет от хората е вечна. Това е причина и почти всички народи да създават легенди за това. Някои от тях са пряко свързани с исторически личности, но други не са. Със сигурност може да предполагаме, че храбреци, които правят опити е имало навсякъде. В българската легенда [[майстор Манол]] след като е затворен в минарето, което е построил, си прави крила и отлита. В центъра на [[Разград]] има построен паметник на майстора. Такива легенди има и в руския фолклор, румънския фолклор и други.
 
Ред 143:
== Производство на въздушни летателни апарати в България ==
[[Файл:DAR-Bozhurishte.jpg|мини|Граждани разглеждат в ДАР първите в България серийно произвеждани самолети, 1926 г.]]
[[File:Wingsuit-01.jpg|thumb|rtдясно|250px|Полет с използването на Винг сют]]
 
Основоположник на българската авиационна наука е [[Харалампи Джамджиев]]. Занимава се със създаването на орнитоптер (махолет), но стига до извода, че бъдещето е на самолетът с неподвижни крила. През 1911 патентова първия се самолет в Париж.