Ят: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 6:
|ulc=0463}}
 
'''{{Unicode|Ѣ}}''', '''{{Unicode|ѣ}}''' или '''Ят''', '''двойно Е''' или '''Е-двойно''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]: '''{{Уникод|&#x463;}}ть''', на [[руски език|руски]] и {{lang-uk|ять}}, {{lang-sr|јат|jat}}) е името на тридесет и втората [[буква]] от старата [[кирилица]] <FONTspan style="font-family:Palatino Linotype" ;color=:black ;font-size="+2:160%">ѣ</FONTspan> или на тридесет и третата буква от [[глаголица]]та {{гл|я}}, както и на [[звук]]а, който те предават. Традиционно, нейната звукова стойност в [[Международна фонетична азбука|МФА]] се отъждествява с {{IPA|/æ/}} ([[ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна]]). Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в [[църковнославянски език|църковнославянските]] текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея [[Ъ]] или пък буквата от [[сръбска азбука|сръбската кирилица]] [[Ђ]].
 
== Ят в праславянския и старобългарския ==
Ред 15:
== Ят в новобългарския ==
[[File:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|250п|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Файл:BG Sofia coa.svg|дясно|мини|250250п|Гербът на София с текста ''Расте, но не старѣе'']]
[[Картинка:Bgmap yat.png|thumb|350px|left|Граница между българските диалекти с изговор ''дедо'', ''бел'' – на запад, и диалектите с изговор ''дядо'', ''бял'' – на изток]]
В [[български език|новобългарския език]] различните [[рефлекси]] на „ят“ оформят така наречената „[[Ятова граница]]“. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто ''е'', но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като ''а'' или широко ''е'' с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след [[Освобождение на България|Освобождението]] през 1878 г., проведена от проф. [[Марин Дринов]], {{Уникод|&#x463;}} е запазена като буква, но на етимологичното и&#768; място, тоест не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като ''е'' в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо ''а'' с предходна мека съгласна и ''е''), но с толерантност към западното произношение като постоянно ''е''.
Ред 39:
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През [[1945]] г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. Промените от 1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските.<ref name="РС">{{Цитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312- – 0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&stat=969 | format = | accessdate = }}</ref> По същото време в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в Пиринска Македония|агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население]] и заместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. Реформата от 1945 година спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.
 
Професор [[Румен Стоянов]] пише:
Ред 47:
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е, с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение ''бял'' – ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
 
В българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – {{Уникод|&#x463;}} и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на [[ъ]].
 
== Ят в руския ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ят“.