Разлика между версии на „Концентрационен лагер“

м
м (→‎Концлагери в Народна република България: ; форматиране: 32x тире, 10x кавички, 4 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor))
::7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии – 21.
 
С протокол „А“ №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав – В. Червенков, [[Антон Югов|А. Югов]], [[Тодор Живков|Т. Живков]], [[Георги Дамянов|Г. Дамянов]], [[Георги Цанков|Г. Цанков]], Г. Чанков, [[Минчо Нейчев|М. Нейчев]], Р. Дамянов от 5. IX. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че ''„са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.“'' В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за ''„останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии“''. Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, [[Петър Сърбински|Петър Николов Сърбински]], Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, [[Стойчо Мушанов]], [[Марко Рясков]], Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генерали Ганчо Иванов, [[Никола Генчев]] и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IX. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.
 
След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. XI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в „Известие на президиума на Народното събрание“ се приема поправка за ТВО. С нея в [[трудово-възпитателно общежитие]] със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 някои права на Народната милиция претъпряват промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки ''„спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отбягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната“. ''