Земя на Франц Йосиф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове
Граматически поправки
Ред 2:
 
[[Image:Northbrookisland fj.jpg|right|thumb|250px|Морски бряг на [[остров Нортбрук|острова Нортбрук]]]]
'''ЗемяЗемята на Франц Йосиф''' е [[архипелаг]] в [[Северен ледовит океан|Северния Ледовитледовит океан,]], на север от [[Европа|Европа.]]. ЧастТя е част от полярните владения на [[Русия|Русия,]], влиза в състава на Приморския район на [[Архангелска област|Архангелската област.]]. Състои се от 191 [[остров]]а, с обща площ 16 134 км<sup>2</sup>.
 
== Откриване ==
[[Картинка:Map of Franz Josef Land-en.svg|ляво|300px|thumb|Карта на Земя на Франц Йосиф]]
Съществуването на тези острови на изток от [[Шпицберген]] е предсказвалпредсказано още от [[Михаил Ломоносов|Михаил Ломоносов,]], а по-късно — от [[Николай Шилинг|Шилинг]] и [[Пьотър Кропоткин|Кропоткин.]]. Последният даже е представилпредставя в Руското Географскогеографско общество през [[1871|1871 г.]] година свой проект на експедиция за тяхнотоизследователска изследванеекспедиция, но правителството отказва средствада зададе товасредства.
 
ОткритАрхипелагът е открит случайно: австрийскоот австро-унгарска експедиция, под ръководството на [[Карл Вайпрехт]] и [[Юлиус Пайер|Юлиус Пайер.]], наНа борда на платноходна-парната шхунашхуната „Адмирал Тегетхоф“ (нем. Admiral Tegetthoff), експедицията се отправя през 1872 г. на път за откриване на Североизточниясевероизточен проход, но е спряна от ледовете на северозапад от [[Нова Земя|Нова земя.]]. На 30 август 1873 г. експедицията е отнесена към брега на неизвестна земя, която още тогава изследват. Пайер дори достига 82°5' с.ш. (през април 1874 г.) и съставя карта на обширния архипелаг. Австрийците назовават новооткритата земя на името на австро-унгарския император [[Франц-Йосиф I]].
 
== География ==
[[Файл:Kap tegethoff gross.jpg|thumb|250px|Нос [[Тегетхоф]] на остров Галя.]]
ЗемяЗемята на Франц Йосиф е една от най-северните територии на Русия и света. Състои се от 191 острова с обща площ 16&nbsp;13416134 км<sup>2</sup>. Координати {{Coord|80|40|N|54|50|E}}. Дели се на 3три части:. източна,Източната част е отделена от другите сдве чрез [[Австрийски пролив|АвстрийскиятАвстрийския пролив.]], сТя съдържа големите острови [[Земля Вильчека]] (2&nbsp;0002000 км<sup>2</sup>), и Грейъм-БеллБел (1&nbsp;7001700 км<sup>2</sup>);. централнаЦентралната част се намира между проливитеАвстрийския Австрийскипролив и [[Британски канал|Британския канал,]], където е разположнаразположена най-значителната по численост група острови, и. западнаЗападната част лежи на запад от БританскиятБританския канал,. Тя включващвключва най-големият остров на целия архипелаг  [[Земля Георга|Земята на крал Джордж]] (2&nbsp;9002900 км<sup>2</sup>).
 
Архипелагът съдържа множество езера — Космическото, Леденото, Малкото, Северното, Патешкото езеро. Повечето езера и досега нямат имена.
Много от езерата на архипелага и до ден-днешен нямат имена, на някои от тях имената просто са си дошли от само себе си: Космическо, Ледено, Малко, Северно, Патешко.
 
На територията на остров Хейс работи най-северната в света пощенска служба „Архангелск„Архангельск 163100“.<ref>[http://www.russianpost.ru/company/ru/home/press/news/item?newsid=1520 Самое северное отделение Почты России.]</ref>
 
== Климат ==
Климатът на [[архипелаг]]а е типично арктически. Средната годишна температура е −12 °C ([[остров Рудолф|(остров Рудолф).]]); среднитеСредната температуритемпература през юли сае от −1,2 °C в залива Тихой ([[остров Гукера|(остров Гукера)]]) до +1,6 °C на [[остров Хейс]] (където е разположена най-северната метеорологична станция);. среднатаСредната [[температура]] на януари е около −24 °C (минимални температури до −52 °C),. вятърътВятърът достига 40 м/сек. ВалежиВалежите са от 200 – 300 мм до 500 – 550 мм на година.
 
== Флора и фауна ==
В растителния свят господстват [[мъхове]]те и [[лишей|лишеите]]. От бозайниците се срещат [[бяла мечка|бялата мечка]] и по-рядко [[песец|песецът.]]. Във водите около островите се въдят [[нерпа]], [[морски заек]], [[гренландски тюлен]], [[морж]], [[нарвал]] и [[белуга]]. Най-многочислени (26 вида) са птиците, образуващи през лятото така наречения [[птичи пазар]].
 
== Топографски карти ==