Японски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м font
Ред 174:
Разбира се, има и много по-сложни йероглифи:
 
<fontspan facestyle="font-family:serif;font-size:24px" size=5>鼻</fontspan> (''hana'') – „нос“, <fontspan facestyle="font-family:serif;font-size:24px" size=5>鶴</fontspan> (''tsuru'') – „жерав“, <fontspan facestyle="font-family:serif;font-size:24px" size=5>驚</fontspan> (''odoroku'') – „изненадвам“, „стресвам (се)“.
 
'''Произношение:''' По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото кунно четене (''kun-yomi''). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича онно четене (''on-yomi''). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както с онното си, така и с кунното си четене, като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че онното четене се използва в съставни думи от два и повече йероглифа. Макар и малко на брой, има йероглифи, изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е:
<fontspan facestyle="font-family:serif" ;font-size=5:24px">働</fontspan> (''hataraku'') &mdash; „работя“. Той е съставен чрез обединението на йероглифите за „човек“ <fontspan facestyle="font-family:serif" ;font-size=5:24px">人</fontspan> и „движение“ <fontspan facestyle="font-family:serif" ;font-size=5:24px">動</fontspan>.
 
=== Кана ===