Планинички манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
Манастирският комплекс се състои от църквата „Св. Никола“, камбанария, конак и други постройки. Според надписа в църквата, запазен в западната част на наоса, църквата е „''изписана през април и завършена на 22 април при поп Стефан в 7114 г. [1606 г.]''“.
Църквата е еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив.<ref name="Лакова">Лакова, Елина. Планиничкият манастир – един угасващ духовен пламък, Бюлетин на културно-
През 1910 година манастирът е притежавал 62 парчета земя с обща площ 211,4 декара.<ref name="Иванов и др.">Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 130, 133.</ref> Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари [[1942]] година манастирът почти не притежава ниви, но има около 1000 декара гори.<ref>Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541.</ref>
Днес манастирът е недействащ.
==Стенописи==
Смята се, че стенописите са дело на софийския зограф Св. [[Пимен Зографски]] и неговите ученици, работили в края на [[16 век|16]] и началото на [[17 век]].<ref name="Кил,268">[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 268.]</ref>
| |||