Иван Русев (офицер): Разлика между версии

| портрет = General Ivan Rusev.jpgpng

'''Иван Атанасов Русев''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[генерал-майор]]) и [[политик]] от [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Той е един от организаторите на [[преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] и [[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешен министър]] след него ([[1923]]- – [[1926]]).

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]]- – [[1918]]) е началник-щаб на [[Втора българска армия]] ([[1914]]- – [[1916]]), командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|Втора]] и на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма пехотна дивизия]] (1916- – [[1918]]). На 30 юни 1917 г. е произведен в чин [[генерал-майор]].

През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на [[Трудова повинност]] ([[1920]]- – [[1921]]) при правителството на [[Александър Стамболийски]]. Активен член на [[Военен съюз|Военния съюз]] и [[Народен сговор|Народния сговор]], Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през [[1923]]. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от [[Александър Цанков]]. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] след преврата и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „[[протогеровисти]]те“<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.117, 129, 195.</ref>.