Иван Русев (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Иван Русев
| портрет = General Ivan Rusev.jpgpng
| описание = български офицер и политик
| роден-място = [[Шумен]], [[Османска империя]]
Ред 9:
}}
 
'''Иван Атанасов Русев''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[генерал-майор]]) и [[политик]] от [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Той е един от организаторите на [[преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] и [[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешен министър]] след него ([[1923]]- – [[1926]]).
 
Иван Русев е [[народен представител]] в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.
Ред 19:
През [[Балканската война]] (1912 – 1913) е началник на щаба на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8-ма пехотна дивизия]]
 
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]]- – [[1918]]) е началник-щаб на [[Втора българска армия]] ([[1914]]- – [[1916]]), командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|Втора]] и на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма пехотна дивизия]] (1916- – [[1918]]). На 30 юни 1917 г. е произведен в чин [[генерал-майор]].
 
=== Мирен живот ===
През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на [[Трудова повинност]] ([[1920]]- – [[1921]]) при правителството на [[Александър Стамболийски]]. Активен член на [[Военен съюз|Военния съюз]] и [[Народен сговор|Народния сговор]], Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през [[1923]]. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от [[Александър Цанков]]. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] след преврата и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], както и в последвалите репресии срещу левицата. Критикува [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 година подкрепя крилото на „[[протогеровисти]]те“<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.117, 129, 195.</ref>.
 
След разделянето на Демократическия сговор през [[1932]] се включва в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на Цанков, но през [[1934]] го напуска.